| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| заболяване - мн. заболявания, ср. Болест. Инфекциозни заболявания. |
| заболяемост - заболяемостта, само ед., ж. Спец. Честота на заболяване. Намали се заболяемостта от инфекциозни болести. |
| заборчлея - заборчлееш, мин. св. заборчлях, мин. прич. заборчлял, св. — вж. заборчлявам. |
| заборчлявам - заборчляваш, несв. и заборчлея, св. Разг. Ставам длъжник, задлъжнявам. |
| забрава - само ед. 1. Забравяне. Имената им потънаха в забрава. 2. Прен. Унес. Тя го гледаше в забрава. |
| забраван - мн. забравановци, м. Разг. Пренебр. Човек, който често забравя, обикн. какво трябва да върши. |
| забравана - мн. забравани, ж. Жена забраван. |
| забравя - забравиш, мин. св. забравих, мин. прич. забравил, св. — вж. забравям. |
| забравям - забравяш, несв. и забравя, св. 1. Какво. Губя нещо от паметта си. Забравих името и. 2. Пропускам, губя от паметта си да направя не... |
| забрадка - мн. забрадки, ж. Триъгълна или квадратна (сгъната по диагонал) кърпа, която покрива главата на жена, като се връзва под брадата. Ж... |
| забрадя - забрадиш, мин. св. забрадих, мин. прич. забрадил, св. — вж. забраждам. |
| забраждам - забраждаш, несв. и забрадя, св.; кого/ какво. Слагам забрадка или шал. Дай да те забрадя, ти не можеш. Забради този шал, студено е... |
| забрана - мн. забрани, ж. Забраняване. Има забрана за носене на оръжие. |
| забранен - забранена, забранено, мн. забранени, прил. Който не бива да се върши или да се използва. Забранена песен. Забранен вход. • Забране... |
| забранителен - забранителна, забранително, мн. забранителни, прил. Който забранява нещо. Забранителен пътен знак. |
| забраня - забраниш, мин. св. забраних, мин. прич. забранил, св. — вж. забранявам. |
| забранявам - забраняваш, несв. и забраня, св.; на кого, какво. Не позволявам да се върши или да се използва нещо. Забраниха и да излиза. Забран... |
| забременея - забременееш, мин. св. забременях, мин. прич. забременял, св. — вж. забременявам. |
| забременявам - забременяваш, несв. и забременея, св.; от кого. За жена и женско животно — ставам бременна, зачевам. // прил. забременял, забремен... |
| забримча - забримчиш, мин. св. забримчих, мин. прич. забримчил, св. — вж. забримчвам. |
| забримчвам - забримчваш, несв. и забримча, св.; какво. За нещо плетено -— хващам и зашивам бримките на скъсано място; замрежвам дупката. |
| забродвам - забродваш, несв. и забродя. св. Започвам да бродя. |
| забродя - забродиш, мин. св. забродих, мин. прич. забродил, св.— вж. забродвам. |
| забрулвам - забрулваш, несв. и забруля, св. Започвам да бруля. Вятърът забрули клоните. |
| забруля - забрулиш, мин. св. забрулих, мин. прич. забрулил, св. — вж. забрулвам. |
| забръмча - забръмчиш, мин. св. забръмчах, мин. прич. забръмчал, св. — вж. забръмчавам. |
| забръмчавам - забръмчаваш, несв. и забръмча, св. 1. Започвам да бръмча.2. Правя нещо, като започвам да бръмча, с бръмчене. Времето се стопли и т... |
| забръскам - забръскаш, св. — вж. забръсквам. |
| забръсквам - забръскваш, несв. и забръскам, св. Започвам да бръскам. |
| забулвам - забулваш, несв. и забуля, св. 1. Кого, с какво. Покривам главата и част от лицето с було; пребулвам. 2. Какво, с какво. Закривам, ... |
| забулен - забулена, забулено, мн. забулени, прил. 1. Който е с було или с голяма кърпа на главата. 2. Прен. Тайнствен, загадъчен. |
| забуля - забулиш, мин. св. забулих, мин. прич. забулил, св. — вж. забулвам. |
| забулям - забуляш, несв. Забулвам. |
| забутам - забуташ, св. — вж. забутвам. |
| забутан - забутана, забутано, мн. забутани, прил. 1. Който се намира в отдалечено, затънтено място. Забутано село. 2. Който е изгубен, скрит... |
| забутвам - забутваш, несв. и забутам,, св.; какво/ кого. Започвам да бутам. Тя забута детето към вратата. — забутвам се/забутам се. Само мн. ... |
| забуча - забучиш, мин. св. забучих, мин. прич. забучил, св. — вж. забучвам. |
| забучавам - забучаваш, несв. и забуча, св. Започвам да буча. Камионът забуча. |
| забучвам - забучваш, несв. и забуча, св.; какво. Втъквам, забождам, забивам. Забучвам пръчка в земята. Забучвам месо с вилица. — забучвам се/... |
| забълнувам - забълнуваш, несв. и св. Започвам да бълнувам. |