буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
кавалерствам - кавалерстваш, несв. и св.; на кого. Придружавам дама и й служа като кавалер. Кой ще ти кавалерства тази вечер? |
кавалерствувам - кавалерствуваш, несв. Кавалерствам. |
кавалкада - мн. кавалкади, ж. Шествие от конници. |
кавга - мн. кавги, ж. Шумна караница, свада. Правя кавга. Водя кавга. |
кавгаджийка - мн. кавгаджийки, ж. Разг. Жена кавгаджия. |
кавгаджия - мн. кавгаджии, м. Разг. Човек, склонен към кавги. Голям кавгаджия. |
каверна - мн. каверни, ж. 1. Кухина, най-често в скала; пещера. 2. Спец. Кухина в белия дроб вследствие от туберкулоза. |
кавички - само мн. Спец. Препинателен знак, състоящ се от две двойни запетаи ("..."), за ограждане на цитати, заглавия и др. • В к... |
кавхан - мн. кавхани, м. Истор. Прабългарска висша административна и военна титла. |
кадаиф - само ед. Изсушени нишки от тесто, които се пекат и се заливат със захарен сироп, както и готовият сладкиш. |
кадастрон - само ед. Специална бяла и плътна хартия за чертежи. Два листа кадастрон. |
кадастър - мн. кадастри, (два) кадастъра, м. Спец. План и оценка на земята и местата в едно селище. • Воден кадастър. Сведения за водните обе... |
кадем - само ед. Разг. Успех, сполука. |
кадемлия - ед. неизм., мн. кадемлии, прил. Разг. Който докарва сполука, успех. Кадемлия ли си? |
кадет - мн. кадети, м. Остар. Възпитаник на средно военно училище. |
кадилница - мн. кадилници, ж. Окачен на верига малък съд с жар и тамян вътре, с който православният свещеник кади при обред. Попът прикади гро... |
кадифе - само ед. Вид копринен, памучен или вълнен плат с мъхеста повърхност от едната страна. Купих си два метра кадифе. |
кадифен - кадифена, кадифено, мн. кадифени, прил. 1. Който е направен от кадифе. Кадифен панталон. 2. Който е мек, приятен, ласкав като кади... |
кадмий - само ед. Сребристобял мек метал, употребяван за покритие на метални предмети или за приготвяне на леснотопими сплави. |
кадрил - само ед. 1. Старинен танц, в който двойките менят състава си. 2. Прен. Разместване на чиновници, при което един отива на мястото н... |
кадровик - мн. кадровици, м. Остар. Служител в учреждение, който се занимава с кадрите (назначения, уволнения и др.). |
кадъна - мн. кадъни, ж. Мюсюлманка, предимно туркиня; ханъма. |
кадънка - мн. кадънки, ж. Птицата щиглец. |
кадър - мн. кадри, м. 1. Само ед. или само мн. Основен състав от работници и служители в учреждение, предприятие. 2. Само ед. Постоянен съ... |
кадърен - кадърна, кадърно, мн. кадърни, прил. Разг. Който е способен, годен да работи. Кадърен мъж. Кадърен учен. Кадърен лекар. //същ. кад... |
кадя - кадиш, мин. св. кадих, мин. прич. кадил, несв. 1. Разг. За огън, свещ — изпускам дим при горене. 2. Прикадявам с тамян храна, гроб... |
кажа - кажеш, мин. св. казах, мин. прич. казал , св. — вж. казвам. |
каза - мн. кази, ж. Истор. В Османската империя — административна териториална единица; околия. |
казан - мн. казани, (два) казана, м. 1. Голям цилиндричен домакински съд. Направиха един казан курбан. 2. Съдът и цялото съоръжение за вар... |
казанджия - мн. казанджии, м. Човек, който обслужва казан за варене на ракия. Две години беше казанджия. |
казарма - мн. казарми, ж. 1. Място с постройки и двор, предназначено за войскова част. Казармата се намира в края на града. 2. Прен. Разг. В... |
казармен - казармена, казармено, мн. казармени, прил.1. Който е свързан с казарма. Казармен двор. Казармен живот.2. Който е присъщ на казарма... |
казачок - само ед. Руски народен танц с бързо темпо и много подскоци. Играя казачок. |
казвам - казваш, несв. и кажа. св. 1. Произнасям, изричам мисли. — Хайде — казва — да отидем на кино. 2. Съобщавам, разправям. Каза ли им, ... |
казеин - само ед. Спец. Органично белтъчно вещество, съставна част на млякото и сиренето. |
казино - мн. казина, ср. 1. Голям ресторант, обикн. с открита част, най-често край морето. Вечеряхме в казиното. 2. Игрален дом. Пилее пари... |
казионен - казионна, казионно, мн. казионни, прил. 1. Който е даден за ползване от държавата; служебен. Казионни дрехи. Казионна квартира. 2.... |
казуален - казуална, казуално, мн. казуални, прил. Който е случаен. |
казуистика - само ед. 1. Спец. В правото — приложение на частни юридически случаи към общите статии на закона. 2. Прен. Ловкост, извратливост п... |
казус - само ед. 1. Заплетен, сложен въпрос. 2. Спец. Сложно, заплетено дело в съд. 3. Спец. Действие с признаци на престъпление, но без в... |