| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| избърсвам - избърсваш, несв. и избърша, св. Бърша докрай, всичко. Избърсах мебелите. // прил. избърсан, избърсана, избърсано, мн. избърсани. |
| избърша - избършеш, мин. св. избърсах, мин. прич. избърсал, св. вж. избърсвам. |
| избягам - избягаш, св. — вж. избягвам. |
| избягвам - избягваш, несв. и избягам, св. 1. Отдалечавам се с бягане. 2. Успявам да се отдалеча, да се спася от някаква опасност. Заекът избя... |
| избягна - избегнеш, мин. св. избягнах, мин. прич. избягнал, св. Избегна. |
| извадка - мн. извадки, ж. Извлечение, част от документ, от текст. Правя извадки. |
| извадя - извадиш, мин. св. извадих, мин. прич. извадил, св. — вж. изваждам. |
| изваждам - изваждаш, несв. и извадя, св. 1. Вадя (в 1 и 2 знач.).2. Разг. Кого. Извеждам от някакво състояние. Изваждам я от унеса и. • Изваж... |
| извайвам - извайваш, несв. и извая, св. Вая докрай. |
| извалвам - извалваш, несв. и извалям, св. Намърсявам, овалвам, омърсявам. |
| извалям - изваляш, св. — вж. извалвам. |
| извара - само ед. Млечен продукт, получен при варене на суроватка или при пресичане на мляко. Баница с извара. |
| извардвам - извардваш, несв. и извардя, св.; кого/ какво. Причаквам, издебвам, правя засада. |
| извардя - извардиш, мин. св. извардих, мин. прич. извардил, св. — вж. извардвам. |
| изваря - извариш, мин. св. изварих, мин. прич. изварил, св. — вж. изварявам. |
| изварявам - изваряваш, несв. и изваря, св. Варя дълго за дезинфекция. Изварявам прибори. Изварявам дрехи. |
| извая - изваеш, мин. св. изваях, мин. прич. изваял, св. — вж. извайвам. |
| изведа - изведеш, мин. св. изведох, мин. прич. извел, св. — вж. извеждам. |
| изведнъж - нареч. 1. Ненадейно, внезапно. Стана изведнъж. Запя изведнъж. 2. Рязко, без преход. Изведнъж ставаше стръмно. 3. Едновременно, от ... |
| извеждам - извеждаш, несв. и изведа, св. 1. Кого/ какво. Водя навън или в някаква посока. Извеждам от стаята. Извеждам от квартала. Извеждам ... |
| изверг - мн. изверги, м. Много жесток човек, злодей. |
| известен - известна, известно, мн. известни, прил. 1. Който е познат. Тези сведения са вече известни. Този човек ми е известен. 2. Прочут, пр... |
| известие - мн. известия, ср. 1. Съобщение, вест. Известия за света. Известия за спортните игри. 2. Сведения, данни. Исторически известия. 3. ... |
| известно - нареч. В съчетание с глагола съм и под. 1. Знае се. Известно е, че там има нефт. 2. Имам сведения за нещо. Не ми е известно дали е... |
| известя - известиш, мин. св. известих, мин( прич. известил, св. — вж. известявам. |
| известявам - известяваш, несв. и известя, св.; какво. Съобщавам, правя известно, осведомявам. Известявам резултатите от преговорите — известява... |
| изветрея - изветрееш, мин. св. изветрях, мин. прич. изветрял, св. — вж. изветрявам. |
| изветрявам - изветряваш, несв. и изветрея, св. 1. За течност — изпарявам се. Лекарството е изветряло. 2. За алкохол, газирана напитка, оцет и п... |
| извехтея - извехтееш, мин. св. извехтях, мин. прич. извехтял, св. — вж. извехтявам. |
| извехтя - извехтиш, мин. св. извехтих, мин. прич. извехтил, св. — вж. извехтявам. |
| извехтявам - извехтяваш, несв. и извехтея, св. 1. Ставам стар, вехт. 2. За чувства, спомени, впечатления — ставам блед, отслабвам. |
| извечен - извечна, извечно, мн. извечни, прил. Вечен от край време. Извечен стремеж. Извечна вражда. |
| извея - извееш, мин. св. извях, мин. прич. извял, св. — вж. извявам. |
| извивам - извиваш, несв. и извия, св. 1. Какво. Правя на колело или дъга, вия (в 1 знач.). Изви желязото. Извиват хоро. 2. Какво. Завъртам н... |
| извивка - мн. извивки, ж. 1. Извита като дъга линия; извитост, извиване. Извивката на веждите й. Извивките на реката. 2. Прен. За песен, мел... |
| извикам - извикаш, св. — вж. извиквам. |
| извиквам - извикваш, несв. и извикам, св. 1. Издавам кратък вик или кратка реплика с висок глас. В тишината извика кратко птица. Здравей! — и... |
| извинение - мн. извинения, ср. 1. Прощаване на провинение. Ще и искаш извинение. Моля за извинение. 2. Основание за оправдание. Трябва да изми... |
| извинителен - извинителна, извинително, мн. извинителни, прил. 1. Който има оправдание, извинение. Отсъства по извинителни причини. 2. Който е п... |
| извиня - извиниш, мин. св. извиних, мин. прич. извинил, св. — вж. извинявам. |