Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква Ю
юбилей - юбилеят, юбилея, мн. юбилеи, (два) юбилея, м. 1.Кръгла годишнина на важно събитие, лице, организация. Университетът има юбилей. Че...
юбиляр - юбилярят, юбиляра, мн. юбиляри, м. Лице или организация, на които се чества юбилей.
юбилярка - мн. юбилярки, ж. Жена юбиляр.
ювелир - мн. ювелири, м. Златар и търговец на бижута.
ювелирен - ювелирна, ювелирно, мн. ювелирни, прил. 1.Който се отнася до изделия от благородни метали и скъпоценни камъни. Ювелирен магазин. 2...
югозапад - само ед. Посока на света между юг и запад. От югозапад в страната ще нахлуе топъл въздух. Тръгвам на югозапад. // прил. югозападен...
югоизток - м., само ед. Посока на света между юг и изток. Заводът се намира на югоизток от града. // прил. югоизточен, югоизточна, югоизточно...
юда - мн. юди, ж. В народните поверия - зло митическо същество, самодива. // прил. юдински, юдинска, юдинско, мн. юдински. Юдинско кладе...
юдаизъм - само ед. Една от най-древните религии, разпространена предимно сред евреите, и официална религия в Израел (вяра в Йехова, в задгро...
юдей - юдеят, юдея, мн. юдеи, м. Название на евреин от древността.
юдейка - мн. юдейки, ж. Название на еврейка от древността.
южно- - Първа съставна част на сложни думи със значение южен, напр. южнобългарски, южноамерикански, южноафрикански и др.
южнославянски - южнославянска, южнославянско, мн. южнославянски, прил. Който се отнася до южните славяни.
южняшки - южняшка, южняшко, мн. южняшки, прил. Който се отнася за южняк (в 1 знач.). Южняшки темперамент. Южняшка кръв.
юзда - мн. юзди, ж. 1.Приспособление, направено от ремъци (за главата и за държане) и метална част за устата, което е предназначено за уп...
юлар - мн. юлари, (два) юлара, м. 1.Оглавник. Слагам юлара. 2.Повод на оглавника. Водя за юлара. Разг. Подчинил съм някого на волята си, ...
юли - неизм. Седмият месец от календарната година.
юлски - юлска, юлско, мн. юлски, прил. 1.Който е свойствен за месец юли. Юлска горещина. Юлски температури. Който става през месец юли. Юл...
юмрук - мн. юмруци, (два) юмрука, м. 1.Човешка длан със стиснати към нея пръсти. Стискам ръцете си в юмруци. Удрям с юмрук. 2.Прен. Насили...
юнак - мн. юнаци, м. 1.Човек с изключителна сила, храброст; герой. Приказката за юнака и царската дъщеря. 2.Млад, силен и едър мъж. 3.Раз...
юначага - мн. юначаги. 1. Силен, едър мъж. 2. Бабаит.
юначен - юначна, юначно мн. юначни, прил. Който е юнашки; смел, безстрашен, мъжествен. Юначни подвизи. Юначна жена.
юнга - мн. юнги, м. Младеж, който служи на кораб и се готви за матрос.
юнец - мн. юнци, (два) юнеца, м. Млад вол.
юни - неизм. Шестият месец от календарната година.
юница - мн. юници, ж. Млада крава, която още не е раждала; телица.
юнкер - мн. юнкери, м. Остар. Младеж, който следва във военно училище. // прил. юнкерски, юнкерска, юнкерско, мн. юнкерски. Юнкерска унифо...
юнона - само ед. 1.В древноримската митология - съпруга на Юпитер, покровителка на брака и раждането, богиня на небето и плодородието. 2.П...
юноша - мн. юноши, м. Момче на възраст между детската и зрялата. // прил. юношески, юношеска, юношеско, мн. юношески. Юношески мечти.
юношество - само ед. Периодът на юношеската вързраст.
юнски - юнска, юнско, мн. юнски, прил. Който е свойствен за месец юни. Юнско време. Юнски плодове. 2.Който става през месец юни. Юнско слъ...
юпитер - само ед. 1.В древноримската митология - върховен бог на небето, на плодородието, светкавицата и гърма. 2.Спец. Най-голямата планет...
юрвам се - юрваш се, несв. и юрна се, св. Разг. 1. Хуквам стремително, впускам се, спускам се. Юрнах се из града да търся квартира. Юрнаха се...
юрган - мн. юргани, (два) юргана, м. Дебела завивка за спане, изпълнена с памук или вълна. Завивам се с юрган. // прил. юргански, юрганска...
юрдек - мн. юрдеци, (два) юрдека, м. Диал. Паток. // прил. юрдечи, юрдеча, юрдече и юрдечо, мн. юрдечи. Юрдечи пера.
юрдечка - мн. юрдечки, ж. Диал. Патица.
юридически - юридическа, юридическо, мн. юридически, прил. Който се отнася до правото; правов, правен. Юридически казус. Юридически съветник. /...
юрисдикция - само ед. Спец. 1.Власт да се решават правови въпроси. 2.Специален орган, натоварен да се занимава с правораздаване.
юрисконсулт - мн. юрисконсулти, м. Юрист в организация, назначен за консултант по правни въпроси и защитник на интересите й.
юриспруденция - само ед. Спец. Съвкупност от юридически науки и знания за практическото им приложение.
страници: 1 2
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: