Буква Й |
йезуит - мн. йезуити. 1. Член на католически орден. 2. Прен. Лицемерен и коварен човек. |
йенски - йенска, йенско. Който се отнася до град Йена . Йенско стъкло. |
йерарх - мн. йерарси. Духовно лице с висок сан. |
йерархия - само ед. 1. Строго определен ред на длъжностите в някой облест или учреждение. 2. Прен. Подреждане по големина или значителност.3.... |
йерей - йереят, йерея, мн. йереи. Православен свещеник. |
йерихонски - йерихонска, йерихонско, мн.йерихонски. Йерихонска тръба. Свещена тръба у евреите, чиито звуци са разрушили град Йерихон. |
йероглиф - мн. йероглифи, (два) йероглифа. 1. Писмен знак от образното идеографско писмо, сега характерен за китайско или друго източно писмо... |
йеромонах - мн. йеромонаси, м. Свещенически сан на монах или монах с този сан. |
йога - само ед. 1. Древноиндийско религиозно-мистично учение, възникнало през IV-II в. пр.н.е. което чрез специални упражнения цели самов... |
йод - йодът, йода. Химичен елемент - металоид с тъмновиолетов цвят и специфична миризма, добиван от морски водорасли. |
йодирам - йодираш. В химията - насищам с йод. |
йон - йонът, йона, мн. йони (два) йона. В химията - частица с положителен или отрицателен заряд. |
йонизация - мн. йонизации. Явление, при което от елктронеутрални частици се получават отрицателно или положително заредени йони. |
йоносфера - Слой от атмосферата на височина от 80 до 1000 км, който съдържа йонизирани молекули и атоми и свободни електрони с голямо значение... |
йота - Деветата буква от гръцката азбука, използвана и в кирилицата до XIX в. |