| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| кирлив - кирлива, кирливо, мн. кирливи, прил. 1. За част на тялото, за бельо и др. — който има кир, мръсен. 2. Прен. Пренебр. Некачествен, ... |
| кирпич - мн. кирпичи, (два) кирпича, м. Правоъгълно блокче, направено от жълта глина, слама и вода и изпечено на слънце, което в миналото е... |
| кисел - кисела, кисело, мн. кисели, прил. 1. Който има вкус на лимон. Кисел плод. Кисела супа. 2. Който е придобил такъв вкус вследствие н... |
| киселец - само ед. Тревисто растение с елипсовидни заострени листа, които имат кисел вкус и през ранна пролет се използват за храна. Супа от... |
| киселея - киселееш, мин. св. киселях, мин. прич. киселял, несв. За храна — имам кисел привкус. Супата киселее леко и е много вкусна. — кисел... |
| киселина - мн. киселини, ж. 1. Спец. В химията — съединение на водорода, което образува соли във взаимодействие с основи. Солна киселина. 2. ... |
| киселинен - киселинна, киселинно, мн. киселинни, прил. Който се отнася до киселина. • Киселинен дъжд. Дъжд с киселинно съдържание поради замър... |
| киселица - мн. киселици, ж. 1. Дива ябълка, както и плодовете и. 2. Нещо, което е с много кисел вкус. Тия сливи са истински киселици. |
| киселя - киселиш, мин. св. киселих, мин. прич. киселил, несв. 1. Киселея. 2. Какво. Правя нещо да стане с кисел вкус. Този оцет не кисели м... |
| кискам се - кискаш се, несв. Смея се продължително с тих глас, малко неприлично. |
| кислород - само ед. Химически елемент - газ, който участва в състава на въздуха и е необходим за дишане и горене. |
| кислороден - кислородна, кислородно, мн. кислородни, прил. Който се отнася до кислород. Кислородни съединения. • Кислороден апарат. Апарат за д... |
| кисна - киснеш, мин. св. киснах, мин. прич. киснал, несв. 1. Какво. Държа нещо дълго време в течност. Кисна билки във вода. Кисна сирене в... |
| киста - мн. кисти, ж. Спец. В медицината — мехур със здрави стени, изпълнен с течност или други материи, който е болестно образувание в ор... |
| кит - китът, кита, мн. китове, (два) кита, м. Най-големият морски бозайник с тяло като на риба и с гладка кожа. |
| китап - мн. китапи, (два) китапа, м. Разг. Документ. Чел си много, но нямаш китап. |
| китара - мн. китари, ж. 1. Струнен музикален инструмент с резонаторна част във формата на осморка. 2. Прен. Разг. Пренебр. Глава. // прил. ... |
| китен - китна, китно, мн. китни, прил. 1. За място, местност — който е с буйна растителност. Китно балканско село. 2. Който е с много багр... |
| китеник - мн. китеници, (два) китеника, м. Тъкано изделие за постелка или завивка с втъкавани дълги вълнени конци по лицевата част, едноцвет... |
| китка - мн. китки, ж. 1. Разг. Снопче цветя. Китка здравец. 2. Снопче, обикн. завързано, от зелени подправки, зеленчуци, билки и др. Китка... |
| кифла - мн. кифли, ж. Тестено изделие за закуска с форма на полумесец, направено от специално тесто, обикн. с плънка. Сутрин изяждам по ед... |
| кихавица - само ед. Кихане. |
| кихам - кихаш, несв. Поради възпаление или дразнене на носната лигавица изведнъж рязко изхвърлям въздух през носа и устата си с характерен... |
| кихвам - кихваш, несв. и кихна, св. 1. Кихам един път или няколко пъти по един. 2. Жарг. На кого. Давам пари. Ще ми кихнеш ли сто лева за т... |
| кихна - кихнеш, мин. св. кихнах, мин. прич. кихнал, св. — вж. кихвам. |
| кич - кичът, кича, само ед., м. Безвкусица; изделия или стил без естетически достойнства. |
| кича - кичиш, мин. св. кичих, мин. прич. кичил, несв. 1. Какво/кого. Украсявам с цветя или други предмети; украсявам. Кича стаята с цветя... |
| кичест - кичеста, кичесто, мн. кичести, прил. 1. За дърво или растение — който има гъсти клони и листа. Кичест орех. Кичест храст. Кичест н... |
| кичур - мн. кичури, (два) кичура, м. 1. Снопче коса или козина, което може да се отдели от останалото. Кичур коса виси над челото му. По о... |
| киша - само ед. 1. Влагата при неколкодневни непрекъснати дъждове през есента или пролетта. 2. Обилна рядка кал или кашкав сняг. Обувките... |
| клавиатура - само ед. 1. Системата от клавиши на клавишен музикален инструмент. Прокара пръсти по клавиатурата. 2. Системата от клавиши или коп... |
| клавиш - мн. клавиши, (два) клавиша, м. Пластинка на пиано, пишеща машина и др., която при удар привежда в действие специален механизъм. |
| клада - мн. клади, ж. 1. Голям куп от дървета и клони, подредени за огън. Струпвам клада. 2. Голям огън от такъв куп дървета и клони, в ми... |
| кладенец - мн. кладенци, (два) кладенеца, м. 1. Дълбока, иззидана по края дупка, оградена за обезопасяване, от която се черпи вода с кофа, ок... |
| кладенче - мн. кладенчета, ср. 1. Малък кладенец. 2. Дупка в брашното при замесване на тесто, в която се слагат вода, яйца и др. Правя кладен... |
| клаксон - мн. клаксони, (два) клаксона, м. 1. Устройство към превозно средство за предупредителен сигнал. Натискам клаксона. 2. Звукът, изда... |
| клакьор - мн. клакьори, м. 1. Наето срещу заплащане лице да ръкопляска или да освирква публични изяви. Клакьорите от първия ред бяха много ш... |
| клакьорка - мн. клакьорки, ж. Жена клакьор. |
| кламер - мн. кламери, (два) кламера, м. Телче, извито по специален начин, за захващане на няколко листа заедно. Слагам кламер. |
| клан - кланът, клана, мн. кланове, (два) клана, м. Групировка, обединена от общи цели. Клановете на мафията. Семейни кланове. |