| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| дума - мн. думи, ж. 1. Съчетание от звукове в човешката реч, чрез което условно се назовава, означава едно понятие. Колко думи използва е... |
| думам - думаш, несв. Разг. Казвам, говоря, приказвам. |
| думан - само ед. Диал. 1. Мъгла. 2. Дим, пушек, прах. |
| думвам - думваш, несв. и думна, св. Думкам веднъж или поединично. Думнаха няколко изстрела. |
| думкам - думкаш, несв. Разг. 1. По какво, с какво, какво. Произвеждам тъп звук, като удрям по някакъв предмет. Думкам по вратата. Думкам (п... |
| думна - думнеш, мин. св. думнах, мин. прич. думнал, св. — вж. думвам. |
| дунапрен - само ед. Изкуствена мека и пореста материя, употребявана в бита и в промишлеността. Дюшек от дунапрен. // прил. дунапренов, дунапр... |
| дунда - мн. дунди, ж. Разг. Пренебр. Дундеста жена. |
| дундест - дундеста, дундесто, мн. дундести, прил. Който е с възпълно, обемисто тяло. Дундесто дете. Дундеста жена. |
| дундьо - мн. дундьовци, м. Разг. Пренебр. Дундест мъж или дундесто момче. |
| дуо - само ед. Дует. |
| дупка - мн. дупки, ж. 1. Пробит или разкъсан отвор в нещо. Дупка на роклята. Дупка в стената. Дупка на шише. 2. Издълбана вдлъбнатина с ов... |
| дуплекс - само ед. 1. Начин за телеграфно свързване по една жица едновременно в две посоки. 2. За телефон — една линия с два телефонни поста... |
| дупча - дупчиш, мин. св. дупчих, мин. прич. дупчил, несв.; какво/кого. 1. Правя, пробивам дупки. Дупча с куршум. Дупча пита. Дупча стената... |
| дупчест - дупчеста, дупчесто, мн. дупчести, прил. По който има дупки, който е с дупки или шупли. Дупчеста материя. Дупчест козунак. Дупчеста... |
| дур - междум. Остар. Стой! Спри! |
| дуралуминий - дуралуминият, дуралуминия, само ед., м. Спец. Твърда и лека сплав на алуминий с мед и други метали, използвана в самолето-строенет... |
| дух - духът, духа, мн. духове и духове, (два) духа, м. 1. Само ед. Съзнание, мислене, психически способности. 2. Вътрешна, нравствена, в... |
| духало - мн. духала, ср. 1. Приспособление за раздухване на огън (обикн. кожен мях). 2. Тръбичка, цев, през която се надува духов инструмен... |
| духам - духаш, несв. 1. Предизвиквам въздушно течение, движение. Вятърът духа. Духам с ветрило. 2. Безл. Става течение, чувства се вятър. ... |
| духвам - духваш, несв. и духна, св. 1. Духам изведнъж, еднократно или поединично, на тласъци. Духна вятър. Духнах дим към компанията. 2. Ка... |
| духна - духнеш, мин. св. духнах, мин. прич. духнал, св. — вж. духвам. |
| духов - духова, духово, мн. духови, прил. • Духов музикален инструмент. Който издава звук след духане в него с уста. • Духова музика. Музи... |
| духовен - духовна, духовно, мн. духовни, прил. 1. Който се отнася към умствената дейност, към нематериалното, към духа (в 1 знач.). Духовен ... |
| духовенство - мн. духовенства, ср. Всички служители на една църква; клир. Православно духовенство. |
| духовит - духовита, духовито, мн. духовити, прил. 1. Който проявява остроумие, който е с добро чувство за хумор; забавен, остроумен. Духовит... |
| духовник - мн. духовници, м. Църковен служител; свещенослужител. // прил. духовнически, духовническа, духовническо, мн. духовнически. |
| духом - нареч. 1. С духа си (в 1 знач.), с разума и съзнанието си, не с тялото си. Духом не съм тук. 2. По дух (във 2 знач.). Не се отпуск... |
| душ - душът, душа, мн. душове, (два) душа, м. Приспособление в баня, което пропуска водата на тънки струйки. • Вземам душ. Къпя се с так... |
| душа - душиш, мин. св. душих, мин. прич. душил, несв. 1. Възприемам миризма с обонянието си; мириша. 2. Прен. Слухтя, дебна. Той души нао... |
| душевен - душевна, душевно, мн. душевни, прил. Който се отнася до вътрешния свят на човека, до неговата душа. Душевно спокойствие. Душевна б... |
| душен - душна, душно, мн. душни, прил. Който задушава, който души. Душен въздух. Душна стая. Душна нощ. Душна действителност. |
| души - само мн. След числително или някои местоимения. Хора, човеци. Колко души са в стаята? |
| душман - мн. душмани, м. Разг. Душманин. |
| душманин - мн. душмани, м. Разг. Враг, неприятел. |
| дъб - дъбът, дъба, мн. дъбове, (два) дъба, м. Едро широколистно дърво с нарязани листа, което ражда жълъди, а твърдата му дървесина се и... |
| дъбак - мн. дъбаци, (два) дъбака, м. Дъбова гора. |
| дъбилен - дъбилна, дъбилно, мн. дъбилни, прил. Който служи за щавене, за обработка на кожа. Дъбилно вещество. |
| дъбрава - мн. дъбрави, ж. 1. Млада гъста гора (обикн. дъбова). 2. Обикн. мн. Труднопроходима, величествена, девствена гора. |
| дъвка - мн. дъвки, ж. Подсладено и ароматизирано еластично вещество за дъвкане. |