| Буква П |
|---|
| па - част. Разг. За засилване и потвърждение; пък. Каква си па ти лоша. |
| паб - пабът, паба, мн. пабове, (два) паба, м. Своеобразен местен барклуб в Англия; кръчма. |
| паберки - само мн. Останали след основното бране плодове и зеленчуци, които могат да се дооберат в края на сезона. |
| паваж - само ед. Вид улична настилка от каменни блокове (павета). |
| паве - мн. павета, ср. Каменно блокче с форма на куб за пътна настилка. |
| павиан - мн. павиани, (два) павиана, м. Вид тесноноса африканска маймуна с яркочервени седалищни части. |
| павилион - мн. павилиони, (два) павилиона, м. 1. Малка постройка за продажба на дребни стоки или за почивка. 2. Помещение за експонати, предс... |
| павирам - павираш, несв. и св.; какво. Настилам с паваж. |
| павликянин - мн. павликяни, м. Истор. Обикн. мн. Българин, потомък на богомилите, който изповядва католицизма. |
| павликянка - мн. павликянки, ж. Жена павликянин. |
| павурче - мн. павурчета, ср. Диал. Плосък съд, в който се налива течност, обикн. ракия. |
| пагамент - само ед. Спец. При търговски сделки — плащане в брой. |
| пагинация - мн. пагинации, ж. Спец. Номерация на страници в ръкопис или книга. |
| пагода - мн. пагоди, ж. Будистки храм или светилище. |
| пагон - мн. пагони, (два) пагона, м. 1. Отличителен знак, който се поставя върху раменете на военна или друга униформена дреха, като показ... |
| пагубен - пагубна, пагубно, мн. пагубни, прил. Много вреден, гибелен, съкрушителен. Пагубна страст. // същ. пагубност, пагубността, ж. |
| пад - падът, пада, мн. падове, (два) пада, м. Наклон, разлика във височината, от която се спуска вода. |
| падам - падаш, несв. и падна, св. 1. Движа се, устремявам се надолу под действието на тежестта си и земното притегляне. Пречупеното дърво ... |
| падам се - падна се. 1. Случвам се, намирам се, съм. Паднах се до прозореца. Рожденият ми ден се пада в неделя. 2. Получавам при разпределяне... |
| падеж - мн. падежи, (два) падежа, м. 1. Спец. Крайна дата за изплащане/погасяване на кредит или друго финансово задължение. Падежът на дъ... |
| падение - мн. падения, ср. Нравствено разложение, упадък. |
| падина - мн. падини, ж. Недълбока долина. |
| падишах - мн. падишаси, м. Истор. Титла на владетел в Турция и други източни страни в миналото. |
| падна - паднеш, мин. св. паднах, мин. прич. паднал, св. вж. -- падам. |
| паж - пажът, пажа, мн. пажове, м. 1. Истор. Млад благородник през средновековието, който прислужвал на знатни особи. 2. Прен. Пренебр. Л... |
| пазар - мн. пазари, (два) пазара, м. 1. Открито място, на което се търгува. Селскостопански пазар. 2. Потребители, купувачи. Търся пазар з... |
| пазарен - пазарна, пазарно, мн. пазарни, прил. Който е свързан с пазар или се отнася до пазар. • Пазарен ден. Ден, в който се провежда най-г... |
| пазарище - мн. пазарища, ср. Място, където се провежда пазар. |
| пазарлък - мн. пазарлъци, (два) пазарлъка, м. 1. Уговаряне на цена между продавач и купувач. 2. Прен. Уговорки, опити да се получи отстъпка о... |
| пазарски - пазарска, пазарско, мн. пазарски, прил. 1. Който е свързан с пазар. Пазарска чанта. 2. Който се продава на пазара. Пазарски стоки. |
| пазарувам - пазаруваш, несв. и св.; какво. Купувам, търгувам. Отивам, да пазарувам. |
| пазаря - пазариш, мин. св. пазарих, мин. прич. пазарил, несв. и св. 1. Какво. Уговарям цената на нещо. 2. Кого. Наемам на работа. Пазарих я... |
| пазач - мн. пазачи, м. Човек, чиято служба е да пази. Пазач на завод. Нощен пазач. Пазач в музей. |
| пазва - мн. пазви, ж. 1. Мястото между гърдите и покриващото ги облекло. Мушна писмото в пазвата си. 2. Остар. Горна част на дреха, деколт... |
| пазвантин - мн. пазванти, м. Остар. Пазач. |
| пазител - пазителят, пазителя, мн. пазители, м. Човек, който бди за опазване на някаква обществена ценност или за спазване на ред, законност... |
| пазителка - мн. пазителки, ж. Жена пазител. |
| пазуха - мн. пазухи, ж. Остар. Пазва. |
| пазя - пазиш, мин. св. пазих, мин. прич. пазил, несв. 1. Какво/кого. Полагам грижи; браня, закрилям, охранявам. Пазя къщата си от крадци.... |
| пай - паят, пая, мн. паеве и пайове, (два) пая, м. Дял, който се пада на някого; част, която принадлежи на всеки участник. Давам своя па... |