| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| искра - мн. искри, ж. 1. Най-малката светеща частица, отделена от огън или от горещ предмет. От огъня изхвърчат искри. От горящото дърво с... |
| искрен - искрена, искрено, мн. искрени, прил. Който е откровен, чистосърдечен. Винаги съм била искрена с тебе. // нареч. искрено. // същ. и... |
| искря - искриш, мин. св. искрях, мин. прич. искрял, несв. Изпускам искри, блестя. Очите й искрят. Водата искри. Виното искри. |
| ислям - само ед. Религия, разпространена в Близкия изток, Средна Азия и Северна Африка, основана на учението за единен бог Аллах; мюсюлман... |
| ислямизъм - само ед. Учение за исляма, изложено в Корана. |
| исо - само ед. В музиката — пригласяне с равен тон, обикн. в църковното пеене. Държа исо. |
| исполин - мн. исполини, м. 1. Много висок и едър човек. 2. Прен. Велика личност в някаква област. Исполин на поезията. Исполин на духа. // п... |
| истерик - мн. истерици, м. 1. Човек, който страда от истерия. 2. Човек, който по темперамент е раздразнителен. Голям истерик е, за най-малко... |
| истеричка - мн. истерички, ж. Жена истерик. |
| истерия - само ед. 1. Спец. В медицината — нервно заболяване, проявяващо се с припадъци, повишена раздразнителност, със смях и сълзи. Болен ... |
| истина - мн. истини, ж. 1. Това, което отговаря на действителността. Истина ли е, че си спечелил от тотото? Казват, че се оженил, но не бил... |
| истински - истинска, истинско, мн. истински, прил. 1. Който отговаря на действителността. Истинска причина. Истински случай. Истинското полож... |
| историк - мн. историци, м. Специалист по история. |
| историография - само ед. Наука за развоя на историческото знание и методологията на историческата наука. // прил. историографски, историографска, ... |
| исторически - историческа, историческо, мн. исторически, прил. 1. Който е свързан с историята. Историческо събитие. Исторически процеси. 2. Койт... |
| история - мн. истории, ж. 1. Само ед. Действителността в непрекъснатото и развитие. 2. Само ед. Миналото, запазено в човешката памет. 3. Сам... |
| истукан - мн. истукани, (два) истукана, м. Истор. Статуя на божество. • Стоя като истукан. Стоя неподвижно и гледам безчувствено. |
| их - междум. Разг. 1. Изразява укор, досада. Их пък ти! Все се сърдиш! 2. Изразява задоволство, възхищение. Их, колко е хубаво! Их, че ... |
| ихтиозавър - мн. ихтиозаври, (два) ихтиозавъра, м. Изкопаемо водно влечуго, достигало до дванадесет метра дължина. |
| ихтиол - само ед. Тъмнокафява течност, получавана от скали с останки от вкаменели риби, която се употребява за лекуване на кожни и др. боле... |
| ихтиология - само ед. Наука, която изучава рибите. |
| ичкия - мн. ичкии, ж. Разг. Алкохолно питие. |
| ишарет - мн. ишарети, (два) ишарета, м. Разг. Знак, направен с ръка, очи и др. |
| ишиас - само ед. Спец. В медицината - заболяване на седалищния нерв, придружавано от силна болка в кръста, бедрото и стъпалото. |
| ишлеме - мн. ишлемета, ср. Разг. Изработване на нещо с материали на клиента и заплащане на парче. |
| ищах - само ед. Разг. Желание, охота. Имам ищах за работа. |
| ищец - мн. ищци, м. Спец. В юриспруденцията — физическо или юридическо лице, което предявява иск към някого чрез съда. |
| ищца - мн. ищци, ж. Жена ищец. |
| йезуит - мн. йезуити. 1. Член на католически орден. 2. Прен. Лицемерен и коварен човек. |
| йенски - йенска, йенско. Който се отнася до град Йена . Йенско стъкло. |
| йерарх - мн. йерарси. Духовно лице с висок сан. |
| йерархия - само ед. 1. Строго определен ред на длъжностите в някой облест или учреждение. 2. Прен. Подреждане по големина или значителност.3.... |
| йерей - йереят, йерея, мн. йереи. Православен свещеник. |
| йерихонски - йерихонска, йерихонско, мн.йерихонски. Йерихонска тръба. Свещена тръба у евреите, чиито звуци са разрушили град Йерихон. |
| йероглиф - мн. йероглифи, (два) йероглифа. 1. Писмен знак от образното идеографско писмо, сега характерен за китайско или друго източно писмо... |
| йеромонах - мн. йеромонаси, м. Свещенически сан на монах или монах с този сан. |
| йога - само ед. 1. Древноиндийско религиозно-мистично учение, възникнало през IV-II в. пр.н.е. което чрез специални упражнения цели самов... |
| йод - йодът, йода. Химичен елемент - металоид с тъмновиолетов цвят и специфична миризма, добиван от морски водорасли. |
| йодирам - йодираш. В химията - насищам с йод. |
| йон - йонът, йона, мн. йони (два) йона. В химията - частица с положителен или отрицателен заряд. |