| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| извинявам - извиняваш, несв. и извиня, св. 1. Кого. Прощавам за някаква постъпка. Извинете ме за безпокойството. Извиних го за лошото поведени... |
| извирам - извираш, несв. и извря, св. За течност — при врене се изпарявам. Водата е извряла, останало е само месото. |
| извирам се - извираш се, несв. и извра се, св. Пренебр. Идвам не навреме, измъквам се неизвестно откъде. Откъде се извряха тия гости точно сега... |
| извисоко - нареч. От горе надолу, отвисоко. Спускам се извисоко. Гледам извисоко. |
| извися - извисиш, мин. св. извисих, мин. прич. извисил, св. - вж. извисявам. |
| извисявам - извисяваш, несв. и извися, св. 1. Какво. Издигам на високо, нагоре; отделям се високо над другите. Планината извисяваше върховете ... |
| извиша - извишиш, мин. св. извиших, мин. прич. извишил, св. — вж. извишавам. |
| извишавам - извишаваш, несв. и извиша, св. Извисявам (в 1 знач.). — извишавам се/извиша се. Извисявам (в 1 знач.) себе си. |
| извия - извиеш, мин. св. извих, мин. прич. извил, св. — вж. извивам. |
| извлек - само ед. Продукт, добит чрез извличане от суровина. Извлек от билки. |
| извлека - извлечеш, мин. св. извлякох, мин. прич. извлякъл, св. — вж. извличам. |
| извлечение - само ед. Извадка от документ или текст. Препис-извлечение. |
| извличам - извличаш, несв. и извлека, св. 1. Кого/ какво. Измъквам или извеждам с влачене. Извлякох дървото на върха. Извлякоха го от кръчмат... |
| извод - мн. изводи, (два) извода, м. Край на електроуред или на елинсталация, към който може да се включи друг уред. |
| извоз - само ед. Извозване. |
| извозвам - извозваш, несв. и извозя, св. 1. Какво/ кого. Превозвам докрай. 2. Превозвам. 3. Прен. Пренебр. Кого. Измамвам. Извозиха ме да чак... |
| извозвач - мн. извозвачи. Човек, който извозва товари. |
| извозя - извозиш, мин. св. извозих, мин. прич. извозил, св. — вж. извозвам. |
| извор - мн. извори, (два) извора, м. I. Място, където извира вода или нефт. Изворът на реката е далече оттук. 2. Източник, първопричина. И... |
| извоювам - извоюваш, св.; какво. Придобивам с бой, с борба или с труд, усилия. Борят се, за да извоюват свободата си. Извоювах назначението с... |
| извра се - извреш се, мин. св. изврях се, мин. прич. изврял се, св. — вж. извирам се. |
| извратен - извратена, извратено, мн. извратени, прил. 1. Който е физиологично и нравствено противоестествен. Извратен човек. Извратени чувств... |
| извратлив - извратлива, извратливо, мн. извратливи, прил. Който е склонен да се извърта, да променя позициите си. |
| извратя - извратиш, мин. св. извратих, мин. прич. извратил, св. — вж. извращавам. |
| извращавам - извращаваш, несв. и извратя, св. 1. Кого. Правя да стане извратен. Парите и свободата го извратиха. 2. Какво. Преиначавам, изопача... |
| извращение - мн. извращения, ср. 1. Извращаване. 2. Постъпка на извратен човек. 3. Изопачено обяснение; отклонение. |
| изврътлив - изврътлива, изврътливо, мн. изврътливи, прил. 1. Който може бързо да се извърта, да се извива; повратлив. 2. Който извърта, преина... |
| извръщам - извръщаш, несв. и извърна, св.; какво. 1. Обръщам, извивам, извъртам, обикн. част от тялото си. Извърна главата си към него. Извръ... |
| извря - извриш, мин. св. изврях, мин. прич. изврял, св. — вж. извирам. |
| изврякам - изврякаш, св. — вж. извряквам. |
| извряквам - изврякваш, несв. и изврякам, св. Врякам внезапно и еднократно. |
| извъдя се - извъдиш се, мин. св. извъдих се, мин. прич. извъдил се, св. — вж. извъждам се. |
| извъждам се - извъждаш се, несв. и извъдя се, св. 1. Вземам се отнякъде, идвам, създавам се. Откъде се извъдиха толкова хора тук! 2. Ставам няка... |
| извън - предлог. 1. Вън от, отвън (място, кръг, общество и др.). Извън двора. Три дни ще бъде извън града. 2. Независимо от, без връзка с ... |
| извън- - Първа съставна част на сложни думи, означаваща: 1. Който е вън от пределите на нещо, напр. извъндържавен, извънпланетен. 2. Който ... |
| извънбрачен - извънбрачна, извънбрачно, мн. извънбрачни, прил. 1. Който е роден от майка, която няма брак. Извънбрачно дете. 2. Който се извършв... |
| извънградски - извънградска, извънградско, мн. извънградски, прил. 1. Който е вън от рамките или от административните предели на града, но близо ... |
| извънестествен - извънестествена, извънестествено, мн. извънестествени, прил. 1. Който е свръхестествен. Извънестествени сили. 2. Който е извънмере... |
| извънземен - извънземна, извънземно, мн. извънземни, прил. 1. Който се намира или се извършва извън пределите на Земята. Извънземен живот. Извъ... |
| извънматочен - извънматочна, извънматочно, мн. извънматочни, прил. • Извънматочна бременност. Спец. Оплождане и развитие на яйцеклетка извън матк... |