| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| динамически - динамическа, динамическо, мн. динамически, прил. Динамичен. |
| динамо - мн. динама, ср. Устройство, което преобразува механичната енергия на въртенето в електрическа; генератор на постоянен ток. |
| династичен - династична, династично, мн. династични, прил. Който се отнася до династия. Династично управление. |
| династически - династическа, династическо, мн. династически, прил. Династичен. |
| династия - мн. династии, ж. 1. Монарси от един и същ род, които последователно управляват. 2. Прен. Разг. Представители на няколко поколения ... |
| дингил - мн. дингили, м. Разг. Висок и слаб човек. |
| динго - само ед. Диво австралийско куче. |
| динозавър - мн. динозаври, (два) динозавъра, м. Изкопаемо влечуго с огромни размери, изчезнало през мезозойската ера. |
| диня - мн. дини, ж. 1. Едногодишно тревисто растение с влачещо се стъбло и голям кръгъл плод с твърда зелена кора и сочна и сладка месест... |
| диод - мн. диоди, (два) диода, м. Електронен елемент с два противоположни електрода — анод и катод. |
| диоптър - мн. диоптри, (два) диоптъра, м. Единица за измерване на пречупвателната сила на оптическо стъкло. |
| дип - нареч. Разг. 1. В голяма степен, много, твърде. Дип добре те познавам. 2. В крайна степен, напълно, съвсем. Той не ни е дип роднин... |
| дипла - мн. дипли, ж. 1. Прегъване на плата, без да се заглажда; гънка. Кадифената завеса падаше на дипли надолу. 2. Вдлъбнато място в зем... |
| дипленица - обикн. ед. • Сабя дипленица. Тънка сабя (в народното творчество). |
| диплом - мн. дипломи, (два) диплома, м. Диплома. |
| диплома - мн. дипломи, ж. 1. Свидетелство за завършване на учебно заведение или за присъждане на някакво звание. Диплома за средно образован... |
| дипломант - мн. дипломанти, м. Студент, който подготвя дипломна работа или дипломен проект за получаване на диплома за завършено висше образов... |
| дипломат - мн. дипломати, м. 1. Длъжностно лице, което осъществява официалните отношения на една държава, чийто представител е, с други държа... |
| дипломатичен - дипломатична, дипломатично. мн. дипломатични, прил. Който се извършва умело, хитро, като от дипломат; изкусен, премислен. Дипломат... |
| дипломатически - дипломатическа, дипломатическо, мн. дипломатически, прил. 1. Който се отнася до дипломат и дипломация. Дипломатическа кариера. 2. ... |
| дипломация - само ед. 1. Дейността на правителството за осъществяване на външната политика на държавата. 2. Специалност във висше учебно заведе... |
| дипломирам се - дипломираш се, несв. Получавам диплома за завършено средно или висше образование. |
| дипля - диплиш, мин. св. диплих, мин. прич. диплил, несв. 1. Правя на дипли. 2. Какво. Сгъвам, прегъвам. Дипля изпраните дрехи. 3. За план... |
| диплянка - мн. диплянки, ж. Печатно издание, обикновено с рекламна цел, което представлява дълга лента, сгъната неколкократно до постигане на... |
| дирек - мн. диреци, (два) дирека, м. Разг. Използван за подпора или самостоятелен стълб. Зави и се свят и тя се подпря на дирека. • Като д... |
| директен - директна, директно, мн. директни, прил. 1. Който е свързан направо с нещо, без посредник. Директен разговор. 2. Който се предава в... |
| директива - мн. директиви, ж. Указание на висшестоящ орган към подчинените му. |
| директор - мн. директори, м. Административно лице, което ръководи учреждение, учебно заведение, предприятие или друга фирма. Директор на библ... |
| диригент - мн. диригенти, м. Лице с музикално образование, което ръководи оркестър или хор при музикално изпълнение. // прил. диригентски, ди... |
| диригентка - мн. диригентки, ж. Жена диригент. |
| диригентство - само ед. 1. Занятие на диригент. 2. Специалност във висше музикално училище (консерватория). • Под диригентството (на някого). Под... |
| дирижабъл - мн. дирижабли, (два) дирижабъла, м. Управляем балон с аеродинамична форма, който е снабден с мотори. |
| дирижирам - дирижираш, несв. и св. 1. Ръководя чрез движение на ръцете музикално изпълнение на хор или оркестър. 2. Прен. Ръководя, командвам. |
| дирник - мн. дирници, (два) дирника, м. Разг. Задна седалищна част на човешко тяло; задник. • Станал съм с дйрника си нагоре/напред. Безпри... |
| диря - мн. дири, ж. Следа. • В дирите съм (на нещо/на някои). Успявам да открия или да узная нещо, което търся или преследвам. • Куче вла... |
| дисаги - само мн. Скачени в горния си край две торби, които се премятат през рамо или върху седло на впрегнато животно. • Като агне в дисаг... |
| дисекция - мн. дисекции, ж. Разрязване на тяло с научна или учебна цел. |
| дисертация - мн. дисертации, ж. Научен труд, защитаван от автора публично пред учебно или научно учреждение за получаване на научна степен. // ... |
| дисидент - мн. дисиденти, м. 1. Истор. През средновековието - отстъпник от католицизма. 2. Вероотстъпник; лице, отклонило се от господстващат... |
| диск - дискът, диска, мн. дискове, (два) диска, м. 1. Предмет с форма на плосък кръг. Метален диск. Лунен диск. 2. Дървен плосък кръг с м... |