| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| едва-едва - нареч. Едва (в 1, 2 и 5 знач.). Върви едва-едва. Едва-едва свети, нищо не се вижда. |
| едва-що - нареч. Диал. Току-що. |
| едвам - нареч. Разг. Едва. |
| еделвайс - мн. еделвайси, (два) еделвайса, м. Високопланинско многогодишно растение с мъхести листа и бели звездовидни цветове. |
| едем - само ед. Според Библията — земният рай. |
| еди-как - неопр. нареч. Във възпроизведена реч — за специфициране на определен начин от говорещия като неопределен пред слушащия поради неак... |
| еди-какво - неопр. мест. Във възпроизведена реч - за специфициране на определено нещо от говорещия като неопределено пред слушащия поради неак... |
| еди-какъв - еди-каква, еди-какво, мн. еди-какви, неопр. мест. Във възпроизведена реч — за специфициране на определен признак от говорещия като... |
| еди-кога - неопр. нареч. Във възпроизведена реч — за специфициране на определено време от говорещия като неопределено пред слушащия поради не... |
| еди-кой - вин. за лица еди-кого, дат. за лица остар. еди-кому, еди-коя, еди-кое, мн. еди-кои. неопр. мест. 1. Като същ. Във възпроизведена р... |
| еди-колко - неопр. мест. Във възпроизведена реч — за специфициране на определено количество от говорещия като неопределено пред слушащия порад... |
| еди-къде - неопр. нареч. Във възпроизведена реч — за специфициране на определено място от говорещия като неопределено пред слушащия поради не... |
| еди-що - неопр. мест. Остар. Еди-какво. — еди-що си. Еди-какво си. |
| едикт - мн. едикти, (два) едикта, м. Истор. 1. В римското право — известие на преторите за правовите норми, към които ще се придържат по в... |
| един - една, едно, мн. едни, числ. 1. Числото 1. 2. Като неопр. член. За специфициране на определен предмет от говорещия като неопределен... |
| единак - мн. единаци, (два) единака, м. 1. Вълк, който ловува и живее сам. 2. Разг. Саможив човек; човек, който живее сам. |
| единен - единна, единно, мн. единни, прил. 1. Общ, еднакъв за всички. Единни цени. 2. Еднороден, цялостен, хомогенен. Единен процес. 3. Зад... |
| единение - само ед. 1. Единство, сплотеност. 2. Уединение, усамотеност. В единение. |
| единица - мн. единици, ж. 1. Цифра, изобразяваща числото едно. 2. Обществено превозно средство с номер едно. Ще взема единицата. 3. Величин... |
| единичен - единична, единично, мн. единични, прил. Само по/от един, единствен, отделен, самостоятелен, изолиран. В единични случаи. Единичен ... |
| единоборство - само ед. Борба между двама, един срещу един. |
| единовластен - единовластна, единовластно, мн. единовластни, прил. Едновластен. |
| единовластие - само ед. Управление, при което цялата власт е в ръцете на едно лице. |
| единодействие - само ед. Съгласуваност и единство в действията, работата. |
| единодушен - единодушна, единодушно, мн. единодушни, прил. Който проявява или изразява единодушие. // нареч. единодушно. Гласувахме единодушно. |
| единодушие - само ед. Пълно съгласие в мнения и/или действия. |
| единомислие - само ед. Еднаквост във възгледи и мислене. |
| единомишленик - мн. единомишленици, м. Лице, с което имаме единомислие. |
| единоначалие - само ед. Еднолично управление (обикновено в армията). |
| единороден - единородна, единородно, мн. единородни, прил. Остар. Еднороден. |
| единствен - единствена, единствено, мн. единствени, прил. 1. Само един, без други. Това е единственият ми екземпляр, другите ги раздадох. 2. С... |
| единство - само ед. 1. Общност, пълно сходство. Единство на възгледите. 2. Цялостност, сплотеност. Стилно единство. Живеем в единство. 3. Вза... |
| еднаж - нареч. Остар. Веднъж. |
| еднакъв - еднаква, еднакво, мн. еднакви, прил. Такъв, какъвто е друг; един и същ, напълно сходен. Те са еднакви по характер. // нареч. еднак... |
| едно- - Първа част на сложни думи със значение: 1. Числителното един (в 1 знач.), напр. едноактен, еднобрачен, едногласен, едногодишен, ед... |
| едновластен - едновластна, едновластно, мн. ед-новластни. прил. Който единствен разполага с властта или при който властта е в ръцете само на едн... |
| едновременен - едновременна, едновременно, мн. едновременни, прил. Който става в едно и също време с друг. Едновременни действия. // нареч. еднов... |
| едновремешен - едновремешна, едновремешно, мн. едновремешни, прил. Разг. Който е съществувал отдавна, преди много години. Приказваш ми за едновре... |
| еднозначен - еднозначна, еднозначно, мн. еднозначни, прил. 1. Който има само едно значение. Еднозначна дума. 2. Който по точно определен начин ... |
| едноличен - еднолична, еднолично, мн. еднолични, прил. 1. Който се осъществява от едно лице. 2. Спец. Който е собственост на едно лице или е с... |