| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| враждебен - враждебна, враждебно, мн. враждебни, прил.Който е изпълнен с вражда, ненавист: неприязнен, недоброжелателен. Враждебен поглед.// н... |
| враждувам - враждуваш, несв.Обикн. мн. Намираме се в състояние на вражда. |
| вразумителен - вразумителна, вразумително, мн. вразумителни, прил.Остар. Който може да вразуми.// нареч. вразумително. |
| вразумя - вразумиш, мин. св. вразумих, мин. прич. вразумил, св.— вж. вразумявам. |
| вразумявам - вразумяваш, несв. и вразумя, св.Убеждавам да се осъзнае, да стане разумен, да излезе от заблуждение. |
| вран - врана, врано, мн. врани, прил.За животно - който има много черен, лъскав косъм. Вран кон. |
| врана - мн. врани, ж.Непрелетна креслива птица с черни и сиви пера. |
| врат - вратът, врата, мн. вратове, (два) врата, м.Част от тялото на човек или животно, която съединява главата с трупа; шия.2. Само задна... |
| врата - мн. врати, ж.1. Приспособление, което служи за отваряне и затваряне на отвор в стена, ограда, през който се влиза и излиза.2. Сами... |
| вратар - вратарят, вратаря, мн. вратари, м.Спец. В някои спортни игри — играч, който пази вратата (в 3 знач.). Вратарят спаси чист гол.// п... |
| вратник - мн. вратници, (два) вратника, м.Разг. Голяма дворна врата, през която минават коли, животни, хора. |
| вратня - мн. вратни, ж.Диал. Вратник. |
| вратовръзка - мн. вратовръзки, ж.Ивица от плат, която се връзва около врата под яката на риза, обикн. към официално облекло на мъж. |
| врач - врачът, врача, мн. врачове, м.Мъж, който врачува или лекува с билки. |
| врачка - мн. врачки, ж.Жена врач. |
| врачувам - врачуваш, несв.Предсказвам бъдещето или тълкувам миналото с тайнствени средства и начини (на ръка, кафе, карти, боб и пр.). |
| вред - нареч.Разг. Навсякъде, по всички места. |
| вреда - мн. вреди, ж. Ущърб, щета. Причинявам вреда. Нанасям вреда.// прил. вреден, вредна, вредно, мн. вредни. Вреден гризач. Това вредно... |
| вредител - вредителят, вредителя, мн. вредители, м.Този (човек, животно, растение и под.), който причинява вреда. |
| вредом - нареч. Разг.Вред. |
| вредя - вредиш, мин. св. вредих, мин. прич. вредил, несв.Причинявам вреда. Пушенето вреди на здравето. Това не ми вреди.• Не вреди. Разг. ... |
| врежа - врежеш, мин. св. врязах, мин. прич. врязал, св.— вж. врязвам. |
| вреждам - вреждаш, несв; и вредя, св.1. Какво/ кого. Поставям в общ ред с други.2. Кого. Настанявам не по редовния начин, а като използвам л... |
| врека се - вречеш се, мин. св. врекох се, мин. прич. врекъл се, св.— вж. вричам се. |
| врекна - врекнеш, мин. св. врекнах, мин. прич. врекнал, св.- вж. вряквам. |
| време - мн. времена, ср.1. Спец. Само ед. Във философията — основна форма, наред с пространството, на съществуване на материята. Във време... |
| временен - временна, временно, мн. временни, прил.Който съществува или действа в течение на известно време; непостоянен. Временно явление. Вр... |
| времетраене - само ед.Срок, време, през което нещо става, трае, използва се. |
| врескало - мн. врескала, ср.Дете или изобщо човек, който много вряска, вика, пищи. |
| вресна - вреснеш, мин. св. вреснах, мин. прич.вреснал, св.— вж. врясвам. |
| вретенар - вретенарят, вретенаря, мн. вретенари; м.Циганин, който прави и продава вретена. |
| вретенарка - мн. вретенарки, ж.Циганка вретенар или съпруга на вретенар. |
| вретено - мн. вретена, ср.1. Къса заоблена дървена пръчка, изтънена в двата края, която се използва за предене.2. Спец. Част от предачна или... |
| врещя - врещиш, мин. св. врещях, мин. прич. врещял, несв.1. За коза - продължително издавам пресеклив, треперлив глас.2. Прен. Разг. Прене... |
| вричам се - вричаш се, несв. и врека се, св.Остар. Давам дума, клетва; заричам се. Врекла съм се повече да не стъпя у тях. |
| вроден - вродена, вродено, мн. вродени, прил.Който съществува по рождение, а не е придобит след това. Вроден талант. Вроден дефект. Вродена... |
| връв - връвта, мн. върви, ж.1. Усукани в едно няколко нишки от коноп, вълна и пр., които служат за връзване.2. Разг. Наниз. Имам две върв... |
| връз - предлог.Диал. Върху, на, въз. Полека, ще паднеш връз детето! |
| връзвам - връзваш, несв. и вържа, св.1. Съединявам чрез възел в едно краищата на връв, въже и др.2. Какво. Увивам, опаковам с връв, въже и д... |
| връзка - мн. връзки, ж.1. Неголяма връв или тънка ивица от кожа, плат и под. за завързване. Връзки на обувки.2. Разг. Вратовръзка.3. Няколк... |