| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| короновам - короноваш, несв.; кого. Извършвам коронация. |
| коронясам - коронясаш, св. — вж. коронясвам. |
| коронясвам - коронясваш, несв. и коронясам, св.; кого. Короновам. Царя са коронясвали във Велико Търново. |
| коропорация - мн. корпорации, ж. Обединение, съюз от лица с обща професия или от едно съсловие. Корпорация на учените. |
| корпоративен - корпоративна, корпоративно, мн. корпоративни, прил. Който е групов, затворен в границите на корпорацията. Корпоративни интереси. |
| корпус - мн. корпуси, (два) корпуса, м. 1. Тяло на човек или животно. 2. Обвивка и скелет на плавателен съд, самолет, машина, механизъм. Ко... |
| корсаж - мн. корсажи, (два) корсажа, м. 1. Горната част от рязана в талията рокля без ръкавите, до полата. 2. Самостоятелна част от дамско ... |
| корсар - корсарят, корсаря, мн. корсари, м. Истор. Морски разбойник, пират. |
| корсет - мн.корсети, (два) корсета, м. 1. Широк еластичен колан или вид гащи за пристягане на талията или тялото за елегантност. 2. Твърд л... |
| корт - кортът, корта, мн. кортове, (два) корта, м. Игрище за тенис. Тенис на корт. |
| кортеж - мн. кортежи, (два) кортежа, м. Тържествено шествие, процесия. Оттук щеше да мине кортежът на президента. |
| кортик - мн. кортици, (два) кортика, м. Къс нож, част от униформата на офицери или курсанти във военни училища. Носи бели ръкавици и бял ко... |
| коруба - мн. коруби, ж. Кухина в дънер на дърво; хралупа. В корубата на дървото живееха животни. |
| корумпирам - корумпираш, несв. и св.; кого. Покварявам, развращавам, като подкупвам длъжностно лице. — корумпирам се. Покварявам се, ставам про... |
| корупция - само ед. Продажност, поквареност на длъжностни лица. Корупцията цари и в най-високите кръгове на обществото. |
| коря - кориш, мин. св. корих, мин. прич. корил, несв.; какво. 1. Упреквам, укорявам, обвинявам. Често я корят, че не е учила навремето. 2... |
| кос - косът, коса, мн. косове, (два) коса, м. Черна пойна неголяма птица (особено вреди на лозята през есента); черен дрозд. |
| коса - мн. коси, ж. 1. Съвкупността от косми по главата на човек. Дълга коса. Руса коса. Момиче е черна коса. 2. Остар. Плитка. Плета си ... |
| косач - мн. косачи, м. Човек, който коси (сено). |
| косачка - мн. косачки, ж. Машина за косене на сено или на други тревисти растения. |
| косвен - косвена, косвено, мн. косвени, прил. Непряк, заобиколен, опосредстван. По косвен начин. Косвени доказателства за престъплението. •... |
| косинус - само ед. Спец. В математиката — функция на остър ъгъл в правоъгълен триъгълник, която изразява отношението на прилежащия към него ... |
| коситба - мн. коситби, ж. 1. Косене на сено или на други тревисти растения. 2. Времето, когато се коси. Бях в селото по коситба. |
| косичка - мн. косички, ж. Остар. Тънка плитка от коса. Косата и е сплетена на няколко косички. |
| коскоджа - прил., неизм. Разг. Твърде, доста голям или твърде, доста много. Коскоджа момиче станало! |
| коскоджамити - прил., неизм. Разг. Коскоджа. Коскоджамити мъж, пък уйдисва на детския акъл! |
| космат - космата, космато, мн. космати, прил. Който е обрасъл с косми; рунтав. Космати гърди. Космати ръце. |
| космичен - космична, космично, мн. космични, прил. Космически. |
| космически - космическа, космическо, мн. космически, прил. 1. Който се отнася до космоса; световен. Космически явления. Космически мащаб. 2. Ко... |
| космогония - само ед. Спец. Учение, дял от астрономията, за произхода на вселената. // прил. космогоничен, космогонична, космогонично, мн. косм... |
| космодрум - мн. космодруми, (два) космодрума, м. Площадка със съоръжения за изстрелване на космически кораби и изкуствени спътници. |
| космология - само ед. Спец. Дял от астрономията, учение за общите закономерности в устройството на вселената. |
| космонавт - мн. космонавти, м. Човек, който извършва полет в космическото пространство. Летец-космонавт. // прил. космонавтски, космонавтска, ... |
| космонавтика - само ед. Теория и практика на космическите полети. Развита космонавтика. Напреднала космонавтика. |
| космонавтка - мн. космонавтки, ж. Жена космонавт. |
| космополит - мн. космополити, м. 1. Човек, който поради професията си живее и/или работи в различни страни. 2. Привърженик на космополитизма. 3... |
| космополитен - космополитна, космополитно, мн. космополитни, прил. 1. Който се отнася до космополит. Космополитен стил на живот. 2. В който има х... |
| космополитизъм - само ед. Теория, която провъзгласява човека за жител на света за сметка на националната му култура и традиции. |
| космополитичен - космополитична, космополитично, мн. космополитични, прил. 1. Който се отнася до космополит и космополитизъм. Космополитично същест... |
| космос - само ед. 1. Целият съществуващ свят, вселената. 2. Междупланетното пространство; това, което е извън земята. Полет в космоса. |