| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| избеля - избелиш, мин. св. избелих, мин. прич. избелил, св. — вж. избелвам. |
| избелявам - избеляваш, несв. и избелея, св. Загубвам яркостта на първоначалния си цвят, ставам по-блед, безцветен. Блузата е избеляла. Луната ... |
| избера - избереш, мин. св. избрах, мин. прич. избрал, св. — вж. избирам. |
| избесвам - избесваш, несв. и избеся, св.; кого. Обесвам всички, които са налице. |
| избеся - избесиш, мин. св. избесих, мин. прич. избесил. св. — вж. избесвам. |
| избивам - избиваш, несв. и избия, св. 1. Кого/какво. Убивам всички, които са налице или много от тях. Тази нощ са избили задържаните. 2. Как... |
| избираем - избираема, избираемо, мн. избираеми, прил. Който може да бъде избиран. |
| избираемост - избираемостта, само ед., ж. Възможност за избиране. |
| избирам - избираш, несв. и избера, св. 1. Какво/ кого. Вземам, отделям, предпочитам между две/двама или между повече. Избрах най-хубавото па... |
| избирател - избирателят, избирателя, мн. избиратели, м. Лице, което може да гласува или гласува при избори. Голям процент от избирателите не о... |
| избирателен - избирателна, избирателно, мн. избирателни, прил. 1. Който се отнася до избори или до избирател. Избирателна урна. Избирателни спис... |
| избирателка - мн. избирателки, ж. Жена избирател. |
| избистря - избистриш, мин. св. избистрих, мин. прич. избистрил, св. — вж. избистрям. |
| избистрям - избистряш, несв. и избистря, св.; какво. 1. Правя бистър, прозрачен. Избистрям сместа. Избистрям виното. 2. Правя светъл, чист, яс... |
| избия - избиеш, мин. св. избих, мин. прич. избил, св. — вж. избивам. |
| избледнея - избледнееш, мин. св. избледнях, мин. прич. избледнял, св. — вж. избледнявам. |
| избледнявам - избледняваш, несв. и избледнея, св. 1. Ставам бледен или блед. Лицето му избледня. Цветята на роклята са избледнели. 2. Прен. За с... |
| изблейвам - изблейваш, несв. и изблея, св. Блейвам един път или няколко пъти по веднъж. Овцата изблейваше от време на време. |
| изблея - изблееш, мин. св. изблях и изблеях, мин. прич. изблял и изблеял, св. — вж. изблейвам. |
| изближа - изближеш, мин. св. изблизах, мин. прич. изблизал, св. - вж. изблизвам. |
| изблизвам - изблизваш, несв. и изближа, св.; какво. Ближа докрай. Изблиза една лъжица мед. |
| изблик - мн. изблици, (два) изблика, м. 1. Само ед. За течност — избликване. 2. Спонтанна проява на силни чувства. В изблик на плач. В избл... |
| избликвам - избликваш, несв. и избликна, св. 1. За течност — избивам навън с един тласък, внезапно и силно. Водата избликна силно и спря. 2. З... |
| избликна - избликнеш, мин. св. избликнах, мин. прич. избликнал.— вж. избликвам. |
| изблъскам - изблъскаш, св. — вж. изблъсквам. |
| изблъсквам - изблъскваш, несв. и изблъскам, св.; кого/какво. Изкарвам навън с блъскане; избутвам, изтиквам. Хвана го за яката и го изблъска пре... |
| избода - избодеш, мин. св. избодох, мин. прич. избол, св. — вж. избождам. |
| избождам - избождаш, несв. и избода, св.; какво. Бода на много места. Избодох си ръцете от розите. • Избодох си очите. Разг. Преуморих си очи... |
| избор - мн. избори, (два) избора, м. 1. Само ед. Избиране, предпочитане измежду две или повече неща. Правя избор. Одобрявам избор. Не прие... |
| изборен - изборна, изборно, мн.изборни, прил. Който се отнася до избор или избори (в 4 знач.). Изборна длъжност. Изборна листа. |
| изборност - изборността, само ед., ж. Принцип на управление и устройство, според който лицата за определени длъжности се избират чрез гласуван... |
| избран - избрана, избрано, мн. избрани, прил. 1. Когото са избрали (в 1, 2 и 3 знач.). 2. Който се отделя, който превъзхожда другите; отбра... |
| избраник - мн. избраници, м. 1. Човек, който е избцан чрез гласуване. Народен избраник. 2. Любим мъж. 3. Лице, което се отличава от другите п... |
| изброя - изброиш, мин. св. изброих, мин. прич. изброил, св. — вж. изброявам. |
| изброявам - изброяваш, несв. и изброя, св.; какво/ кого. 1. Изказвам по ред, изреждам един по един. Изброявам гостите, които ще дойдат. Изброй... |
| избръмча - избръмчиш, мин. св. избръмчах, мин. прич. избръмчал, св. — вж. избръмчавам. |
| избръмчавам - избръмчаваш, несв. и избръмча, св. Бръмвам силно един път или няколко пъти един след друг. На улицата избръмча мотор. |
| избръсвам - избръсваш, несв. и избръсна, св.; кого/какво. Бръсна докрай; обръсвам. — избръсвам се/избръсна се. Избръсвам себе си. |
| избръсна - избръснеш, мин. св. избръснах, мин. прич. избръснал, св. — вж. избръсвам. |
| избудаля се - избудалиш се, мин. св. избудалих се, мин. прич. избудалил се, св. - вж. избудалявам се. |