| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| дебелея - дебелееш, мин. св. дебелях, мин. прич. дебелял, несв. Ставам дебел; пълнея. |
| дебелина - мн. дебелини, ж. 1. Размерът на напречното сечение на предмет. При плетене дебелината на преждата трябва да съответства на дебелин... |
| дебелоглав - дебелоглава, дебелоглаво, мн. дебелоглави, прил. Пренебр. 1. Който трудно възприема чужди съвети; непреклонен, упорит. 2. Който тр... |
| дебелоглавие - само ед. Пренебр. Прекалена упоритост, твърдоглавие. |
| дебелоглавщина - само ед. Пренебр. Дебелоглавие. |
| дебелокож - дебелокожа, дебелокожо, мн. дебелокожи, прил. 1. Който има дебела кожа. Слонът е дебелокожо животно. 2. Прен. Пренебр. За човек — ... |
| дебелоок - дебелоока, дебелооко, мн. дебелооки, прил. Пренебр. Който няма срам, прекалено дързък, нахален, нагъл. |
| дебит - само ед. Спец. Количеството течност или газ, което преминава през дадено място за единица време. Воден дебит на извор. |
| дебна - дебнеш, мин. св. дебнах, мин. прич. дебнал, несв.; кого/какво. 1. Следя, наблюдавам тайно и внимателно. Котката дебнеше мишката до... |
| дебнешката - нареч. Разг. Дебнешком. |
| дебнешком - нареч. Като дебна; предпазливо. |
| дебри - само мн. 1. Гъсти, непроходими гори. 2. Прен. Труднодостъпни за познанието или малко изследвани страни на нещо. В дебрите на матем... |
| дебют - мн. дебюти, (два) дебюта, м. 1. Първо излизане на сцена. 2. Първа публична изява. 3. Спец. В шахмата — начало на партия. |
| дебютант - мн. дебютанти, м. Този, който дебютира. // прил. дебютантски, дебютантска, дебютантско, мн. дебютантски. |
| дебютантка - мн. дебютантки, ж. Жена дебютант. |
| дебютирам - дебютираш, несв. и св. 1. За първи път излизам на сцена. 2. За първи път се проявявам в някаква област. |
| дева - мн. деви, ж. 1. Остар. Девойка. 2. Остар. Девица. 3. Само ед. Зодиакално съзвездие (м. август — септември). • Дева Мария. Майката ... |
| девалвация - мн. девалвации, ж. 1. Спец. В банковото дело — понижаване стойността на паричните единици по отношение на златото или на чужда вал... |
| девер - мн. девери, м. Брат на съпруга по отношение на съпругата. |
| девесил - само ед. Тревисто растение с перести листа, което се използва като подправка (за гъбена и рибена чорба и други ястия) и в медицина... |
| деветима - числ. Разг. Девет лица, от които поне едно от мъжки пол. |
| деветка - мн. деветки, ж. 1. Цифрата на числото девет. 2. Карта за игра с девет знака. Деветка купа. 3. Разг. Превозно средство, означено с ... |
| девиз - мн. девизи, (два) девиза, м. Кратко изречение, като изразява ръководеща поведението или дейността мисъл. Девизът на София е '... |
| девизи - само мн. Спец. Платежни средства в чужда валута, използвани при международни плащания. |
| девица - мн. девици, ж. 1. Остар. Мома, девойка. 2. Девствена жена. // прил. девически, девическа, девическо, мн. девически. Девическа гимн... |
| девойка - мн. девойки, ж. Млада жена, момиче. |
| девствен - девствена, девствено, мн. девствени, прил. 1. Който не е имал полови сношения; целомъдрен. Девствена жена. 2. Прен. Който не е док... |
| девственица - мн. девственици, ж. Девствена жена. |
| дегазатор - мн. дегазатори, (два) дегазатора, м. Спец. 1. Уред за дегазация. 2. Лице, което извършва дегазация. |
| дегазация - мн. дегазации, ж. Обезвреждане или отстраняване на отровни вещества и газове, попаднали някъде. Дегазация на помещение. |
| дегазирам - дегазираш, несв. и св.; какво. Извършвам дегазация. Дегазирам облекло. |
| дегенерат - мн. дегенерати, (два) дегенерата, м. 1. Спец. В биологията — организъм, който проявява дегенерация. 2. Прен. Духовно изроден човек... |
| дегенерация - мн. дегенерации, ж. Израждане, влошаване или изгубване на някои качества. |
| дегенерирам - дегенерираш, несв. и св. Търпя дегенерация; израждам се. |
| дегизирам - дегизираш, несв. и св.; кого. Променям вида, за да не бъде разпознат. - дегизирам се. Дегизирам себе си. |
| деградация - мн. деградации, ж. Постепенно влошаване и загубване на качествата; упадък. Деградация на личността. |
| деградирам - деградираш, несв. и св. Търпя деградация; постепенно западам. |
| дегустатор - мн. дегустатори, м. Спец. Специалист по дегустация. |
| дегустация - мн. дегустации, ж. Определяне качествата на хранителни продукти или напитки чрез опитване. В механата организират дегустация на ви... |
| дегустирам - дегустираш, несв. и св.; какво. Извършвам дегустация. |