буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
видра - мн. видри, ж.Животно със скъпа тъмнокафява кожа, което живее край реки и се храни главно с риба. |
видя - видиш, мин. св. видях, мин. прич. видял, св.— вж. виждам. |
вие - или съкр. вий, вин. вас, крат. ви, дат. остар. вам. крат. ви, лично мест.1. Употребява се за посочване на лицата, на които се гово... |
виелица - мн. виелици, ж.Снежна буря. |
виждам - виждаш, несв. и видя, св.1. Имам способността да възприемам със зрението си. Тя съвсем не вижда, сляпа е.2. Какво/кого. Възприемам... |
виза - мн. визи, ж.Заверка на задграничен паспорт, която дава разрешение за излизане от собствената държава, за влизане в чужда държава и... |
визионер - (фр. visionnaire по лат. visio 'видение')Книж. Човек, който има видения. |
визирам - визираш, несв. и св.1. Какво/кого. Имам предвид, посочвам. Мене ли визираш с това изказване?2. Насочвам оптически уред към дадена ... |
визита - мн. визити .Посещение. |
визитация - мн. визитации, ж.Обхождане на болните от лекуващия лекар в болницата по определено време от деня. Минавам на визитация. |
визитка - мн. визитки, ж.Визитна картичка. |
визон - мн. визони, (два) визона, м.1. Дребен хищник от рода на поровете с много ценна кожа.2. Кожа от такова животно. Палто от визон. |
визуален - визуална, визуално, мн. визуални, прил.Който се извършва със зрението или е предназначен за гледане. Визуални средства.// нареч. в... |
визуализация - (фр. visualisation)Книж. Представяне във форма, удобна за зрително наблюдение.// гл. визуализирам. |
визьор - мн. визьори, (два) визьора, м.Приспособление на фотоапарат, в което се вижда обхватът на обекта за снимане. |
вий - лично мест. съкр — вж. вие. |
вик - викът, вика, мн. викове, (два) вика, м.1. Гръмък, силен звук, издаден с гласа. Чуха се викове. Отчаян вик разтърси тишината.2. Зов... |
викам - викаш, несв.1. Издавам вик/викове; крещя. Чуваш ли, някой вика. Защо викаш?2. Говоря високо. Не викай, говори по-спокойно, не съм ... |
виканица - мн. виканици, ж.Разг. Крясък, глъчка, врява, гюрултия. Какви са тия виканици? |
викарий - викарият, викария, мн. викарии, м.1. Епископ, помощник на митрополит.2. Помощник на католически свещеник. |
виквам - викваш, несв. и викна, св.Почвам да викам (в 1, 2, 3 и 4 знач.); викам веднъж или поединично. Поспре малко и пак виква. Викнах лек... |
викинги - викинг, м.Средновековни скандинавски морски воини, търговци, разбойници. |
викна - викнеш, мин. св. викнах, мин. прич. викнал, се.— вж. виквам. |
виконт - мн. виконти, м.Във Франция, Англия: титла на благородник между барон и граф, а също лице, което има тази титла. |
викторина - ми. викторини, ж.Забавна състезателна игра на отговори на въпроси, обикн. обединени в обща тема. Музикална викторина. |
Виктория - (лат. Victoria)1. Мит. Древноримска богиня на победата, съответна на гръцката Нике.2. Прен. Победа. |
вила - мн. вили, ж.Уред за прибиране на слама, сено и под., който се състои от няколко железни зъба и дълга, гладка дървена дръжка. |
вилает - мн. вилаети, (два) вилаета, м.В Османската империя и днешна Турция — голяма административно-териториална единица, управлявана от в... |
вилан - (лат. villanus)Ист. Феодален селянин в Западна Европа.// прил. вилански. |
вилица - мн. вилици.Прибор за ядене. |
вилка - мн. вилки, ж.Устройство в апарат с раздвоени краища. Вилка на телефон. |
вилнея - вилнееш, мин. св. вилнях, мин. прич. вилнял, несв.1. За природни явления - проявявам се с голяма сила; бушувам. Бурята вилнее.2. З... |
виме - мн. вимета, ср.Млечният орган на някои домашни животни (крава, коза, овца и др.). |
вимпел - мн. вимпели, (два) вимпела, м.Спец. Тясно, триъгълно военно знаме на кораб, когато плава, за идентификация. |
вина - мн. вини, ж.1. Простъпка, провинение. Имаш голяма вина.2. Отговорност за станала щета. Кой ще поеме вината за загубите?3. Причина ... |
винаги - нареч.1. Всеки път. Винаги ставам.2. По всяко време; всякога. Винаги съм за разходка.3. Постоянно, неизменно. Винаги си купува най... |
винар - винарят, винаря, мн. винари, м.Човек, който произвежда и/или продава вино.// прил. винарски. |
винарница - мн. винарници, ж.Място, помещение, където се произвежда и отлежава вино. |
винарство - само ед.1. Производство на вино.2. Занятие на винар. |
виндикация - (лат. vindicatio)Юр. Право на собственика да изисква своя вещ, незаконно владяна от друг.// прил. виндикационен. |