| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| гностицизъм - (фр. gnosticisme по срвеклат. gnosticus от rp. gnostikos 'знаещ' + -изъм)Рел. Направление в ранното християнство, а също... |
| гноя - гноиш, мин. св. гноих, мин. прич. гноил, несв.За рана, цирей и под. — натрупвам и изпущам гной; бера (в 3 знач.). |
| гноясам - гноясаш, св.— вж. гноясвам. |
| гноясвам - гноясваш, несв. и гноясам, св.За рана, цирей и под. — натрупвам гной. Брей, раната ти е гноясала. |
| гну - (англ. gnoo от афр. хотентотски)Зоол. Вид едра африканска антилопа, подобна на бик в главата и на кон в опашката и гривата. Connoc... |
| гнус - неизм.• Гнус ме е. Изпитвам погнуса, отвращавам се; повдига ми се, повръща ми се. |
| гнусав - гнуснава, гнуснаво, мн. гнуснави, прил.1. Гнусен.2. Разг. Гнуслив.// същ. гнуснавост, гнуснавостта, ж. |
| гнусен - гнусна, гнусно, мн. гнусни, прил.Гаден, противен, отвратителен. Гнусна постъпка. Гнусна клевета. |
| гнуслив - гнуслива, гнусливо, мн. гнусливи, прил.Който се гнуси от малко. Той е много гнуслив.// същ. гнусливост, гнусливостта, ж. |
| гнусота - само ед. Това, което предизвиква погнуса, отвращение; гадост, мръсотия. |
| гнусотия - мн. гнусотии, ж.Обикн. мн. Гнусни прояви, думи и изрази. Говори гнусотии. |
| гнуся се - гнусиш се, мин. св. гнусих се, мин. прич. гнусил се, несв.; от какво/ от кого.Изпитвам отвращение, погнуса. |
| го - — вж. той и то. |
| гоблен - мн. гоблени, (два) гоблена, м.Бродирана картина за украса на стена. |
| говедар - говедарят, говедаря, мн. говедари, м.Човек, чието занятие е да пасе говеда, крави.// същ. умал. говедарче, мн. говедарчета, ср.// ... |
| говедарка - мн. говедарки, ж.Жена говедар. |
| говедарник - мн. говедарници, (два) говедарника, м.Обор или място, където се затварят говедата. |
| говедарство - само ед.Занятие на говедар. |
| говедо - мн. говеда, ср.1. Едро рогато тревопасно животно, което се отглежда от човека за мляко, месо и работа.2. Прен. Грубо. За изразяван... |
| говея - говееш, мин. св. говях, мин. прич. говял, несв.1. Постя.2. Истор. За млада снаха — мълча, не говоря пред свекър и свекърва в израз... |
| говор - мн. говори, (два) говора, м.1. Само ед. Говорене, устна реч. Дочух тих говор.2. Само ед. Начин на произношение, на изговор; особен... |
| говорилня - мн. говорилни, ж.Разг. Пренебр. Място, където се водят дълги, безрезултатни разговори, обсъждания. Обърнахме заседанието на говори... |
| говорим - говорима, говоримо, мн. говорими, прил.Който е в устна, а не писмена форма. В говоримия език. |
| говорител - говорителят, говорителя, мн. говорители, м.1. Лице, което говори пред публика, което държи реч. Говорителите се сменяха един сред ... |
| говорителка - мн. говорителки, ж.Жена говорител. |
| говоря - говориш, мин. св. говорих, мин. прич. говорил, несв.1. Използвам устна реч, владея устната реч или някакъв език. То е още малко, н... |
| годе - част.За образуване на неопределителни местоимения и наречия със значение за приблизителност на избрания елемент. Това е що-годе пр... |
| годеж - мн. годежи, (два) годежа, м.Уговорка за близко сключване на брак между младеж и девойка пред родители и близки, както и празненств... |
| годежар - годежарят, годежаря, мн. годежари, м.1. Човек, който е изпратен от страната на младежа да иска ръката на девойка от родителите ѝ.2... |
| годежарка - мн. годежарки, ж.Жена годежар. |
| годен - годна, годно, мн. годни, прил.1. За човек — способен. Годен за военна служба.2. Който удовлетворява определени изисквания. Годно з... |
| годеник - мн. годеници, м.Младеж, който се е годил. |
| годеница - мн. годеници, ж.Девойка, която се е годила. |
| годеници - само мн.Младеж и девойка, които са се сгодили един за друг. |
| година - мн. години, ж.1. Период от време, равен на 12 календарни месеца. Изминаха две години. Нова година. Тя е на 18 години. На колко год... |
| годинак - мн. годинаци, м. Разг.Дете или животно на една година.// същ. умал. годиначе, мн. годиначета, ср. |
| годинясам - годинясаш, св.— вж. годинясвам. |
| годинясвам - годинясваш, несв. и годинясам, св.Разг. Застоявам се предълго някъде, забравям да си тръгна. Няма да годинясвам, я! |
| годишен - годишна, годишно, мн. годишни, прил.1. Който се отнася до една година. Годишна заплата.2. С който приключва една година. Годишен и... |
| годишник - мн. годишници, (два) годишника, м.Сборник с научни трудове, който излиза един път всяка година. Годишник на университета. |