| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето | 
|---|
| гъска - мн. гъски, ж.Едра сива или бяла водоплаваща птица, която се отглежда за месото и пуха ѝ.// прил. гъши, гъша, гъше и гъшо, мн. гъши... | 
| гъсок - мн. гъсоци, (два) гъсока, м.Мъжката птица гъска. | 
| гъст - гъста, гъсто, мн. гъсти, прил.1. Който се състои от много еднакви предмети, разположени един до друг. Гъста гора. Гъста коса.2. На... | 
| гъстак - мн. гъстаци, (два) гъстака, м.Гъсталак. | 
| гъсталак - мн. гъсталаци, (два) гъсталака, м.Труднопроходима гъста гора или храсти. | 
| гъстея - гъстееш, мин. св. гъстях, мин. прич. гъстял, несв.Постепенно ставам гъст. | 
| гъстота - само ед.Качество на гъст. Гъстота на населението. Гъстота на млякото. Гъстота на сиропа. | 
| гътам - гъташ, несв.; какво/кого.Разг. Събарям, повалям, разрушавам. | 
| гътвам - гътваш, несв. и гътна, св.1. Кого/какво. Гътам изведнъж. Той я гътна на леглото. Гътнах чашата и тя се счупи.2. Прен. Кого. Събаря... | 
| гътна - гътнеш, мин. св. гътнах, мин. прич. гътнал, св.— вж. гътвам. | 
| гьобек - мн. гьобеци, (два) гьобека, м.Характерно извъртане и подхвърляне на корема при ориенталски танц. | 
| гьозум - само ед.Диал. Джоджен. | 
| гьол - гьолът, гьола, мн. гьолове, (два) гьола, м.Разг. Голяма локва със застояла вода; блато. | 
| гьон - гьонът, гьона, само ед., м.Твърда и дебела кожа, обработена за ходила на обувки, подметки, ремъци и др. | 
| гюбре - само ед.Диал. Тор. | 
| гювендия - мн. гювендии, ж.Разг. Пренебр. Лека жена, курва. | 
| гювеч - мн. гювечи, (два) гювеча, м.1. Разлат глинен съд за печене на ястие на фурна.2. Ястие на фурна, обикн. печено в такъв съд, приготв... | 
| гюдерия - мн. гюдерии, ж.Обработена по специален начин много мека овча или дивечова кожа, която се използва за ръкавици, за почистване на ст... | 
| гюлле - мн. гюллета, ср.1. Остар. Кълбовидна граната, изстрелвана от топ.2. Спец. Спортен уред — желязна топка с определено тегло.• Тласка... | 
| гюме - мн. гюмета, ср.Скривалище край вода за ловци, откъдето стрелят по водни птици. | 
| гюрук - мн. гюруци, (два) гюрука, м.Сгъваем покрив на кола, файтон. | 
| гюрултия - мн. гюрултии, ж.Разг. Врява, глъчка, шум. Вдигам гюрултия. | 
| гяур - мн. гяури, м.За мюсюлманите — човек, който не е мюсюлманин; неверник.// прил. гяурски, гяурска, гяурско, мн. гяурски. | 
| гяурин - мн. гяури, м.Гяур. | 
| гяурка - мн. гяурки, ж.Жена гяур. | 
| да - част. 1. За изразяване на подбуда, подкана, заповед. Да дойдеш, чу ли? 2. За изразяване на желание; нека. Да си жив и здрав, че ми... | 
| даалия - мн. даалии, м. 1. Истор. Член на размирническа мохамеданска орда по време на феодализма. 2. Диал. Планински жител в Родопите. | 
| давам - даваш, несв. и дам, св. 1. Какво, на кого/ какво. Поднасям нещо на някого, за да го вземе. Дадох парите на майка си. 2. Какво, на ... | 
| давилов - давилова, давилово, мн. давилови, прил. • Давилови капки. Лекарство, което се използва при стомашни болки. | 
| давление - мн. давления, ср. Натиск, насилие върху нечия воля или убеждения. Под чуждо давление. | 
| давност - давността, само ед., ж. 1. Спец. Срок. след изтичане на който се губи или придобива някакво право. За престъпления срещу човечеств... | 
| давя - давиш, мин. св. давих, мин. прич. давил, несв. 1. Когокакво. Чрез топене във вода или друга течност се стремя да умъртвя. Натисна ... | 
| даденост - дадеността, мн. дaдености, ж. Това, което съществува, налично е; обективна действителност. Природни дадености. | 
| дажба - мн. дажби, ж. Определено количество от нещо, обикн. храна, което се отпуска по установени норми. Дневна дажба. // прил. дажбен, да... | 
| даждие - мн. даждия, ср. Остар. Данък. | 
| даже - част. 1. За отделяне или подчертаване на думата, до която стои; дори. Даже и подарък ти донесох. 2. Съюз. Присъединява части на из... | 
| дайджест - мн. дайджести, (два) дайджеста, м. 1. Кратко изложение по някакъв въпрос. 2. Панорамно четиво, в което са събрани кратки съобщения... | 
| дайре - мн. дайрета, ср. Ударен музикален инструмент от опъната върху дървен обръч кожа с металически пластини или звънчета отстрани. | 
| дактил - само ед. Спец. В литературата — трисрична стихотворна стъпка с ударение върху първата сричка. // прил. дактилен, дактилна, дактилн... | 
| дактилология - само ед. Спец. Водене на разговор чрез използване на ръчната азбука на глухонемите. |