| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| курсист - мн. курсисти, м. Лице, което посещава курс (в 1 знач.). Курсисти от курса по японски език. Курсист в курс за шофьори любители. |
| курсистка - мн. курсистки, ж. Жена курсист. |
| куртизанка - мн. куртизанки, ж. 1. През XVII и XVIII в. предимно във Франция — жена с леко поведение, която се движи във висшето общество. 2. Ж... |
| куртка - мн. куртки, ж. Къса мъжка униформена дреха. Ученическа куртка. Офицерска куртка. |
| куртоазия - само ед. Израз на внимание и зачитане на някого; любезност, добър тон. Каниш ме от куртоазия. // прил. куртоазен, куртоазна, курто... |
| куршум - мн. куршуми, (два) куршума, м. Късче олово или друг метал, което се поставя в гилза с избухливо вещество, за да се изстреля с пушк... |
| кусам - кусаш, св. Кусна. |
| кусвам - кусваш, несв. и кусна, св. Разг. 1. Вземам малко от някакво ядене или пийвам малко, за да опитам; опитвам. Когато готви, винаги ку... |
| кускус - само ед. Малки тестени сушени зрънца, които се варят и се ядат като юфка. |
| кусна - куснеш, мин. св. куснах, мин. прич. куснал, св. — вж. кусвам. |
| кусур - мн. кусури, (два) кусура, м. Разг. 1. Недостатък, лоша черта на характера. Човек без кусури няма. Всичко му е хубаво, само има еди... |
| кутийка - мн. кутийки, ж. 1. Малка кутия. 2. Спец. В ботаниката — чашка, в която се намира плодът на някои растения. • На кутийки. Остар. 1.... |
| кутия - мн. кутии, ж. Неголям съд с капак от дърво, картон и др. Пощенска кутия. Цигарена кутия. • Като от кутия изваден. Разг. Хубаво обл... |
| кутре - мн. кутрета ср. 1. Малкият пръст на ръката. 2. Малко кученце. |
| кутсуз - прил., неизм. Разг. 1. Който няма късмет или не носи късмет. Кутсуз човек. Кутсуз работа. 2. Като същ., само ед., м. Липса на късм... |
| куфар - мн, куфари, (два) куфара, м. Голяма чанта от кожа, мукава, метал с капак и малка дръжка за носене на багаж при пътуване. Стягам си... |
| кух - куха, кухо, мн. кухи, прил. 1. Който е направен или е станал с празна вътрешност. Кухо дърво. Куха диня. Куха тръба. Кухо място. 2... |
| кухина - мн. кухини, ж. 1. Празна вътрешност на нещо. Зъбът имаше голяма кухина. 2. В човешкия или в животински организъм — кухо място, в к... |
| кухня - мн. кухни, ж. 1. Помещение в жилище, предназначено и обзаведено за приготвяне на храна. 2. Начин на приготвяне и типични ястия. На... |
| куц - куца, куцо, мн. куци, прил. Който има болка или недостатък на единия крак и се клати или накланя, като върви. |
| куцам - куцаш, несв. 1. Вървя, като се накланям или се клатя неестествено поради болка или недостатък на единия крак. 2. Прен. Разг. За ра... |
| куцукам - куцукаш, несв. Куцам от болка в крака. |
| куча се - кучиш се, мин. св. кучих се, мин. прич. кучил се, несв. За кучка — раждам. Всяка година кучката се кучи с по три кученца. |
| куче - мн. кучета, ср. 1. Домашно животно с удължена муцуна и заострени уши, което пази дома. Овчарско куче. Ловно куче. Чу се лай на куч... |
| кучи - куча, кучо и куче, мн. кучи, прил. Разг. Кучешки. • Кучи син. Негодник. |
| кучка - мн. кучки, ж. 1. Женско куче. 2. Прен. Разг. Лоша, зла жена. 3. Прен. Пренебр. Развратна жена. Ходи по мъже като кучка. |
| кучкарник - мн. кучкарници, (два) кучкарника, м. 1. Къщичка за дворно куче. 2. Прен. Място, където живеят или се събират кучета. В града трябв... |
| кушетка - мн. кушетки, ж. Остар. Единично легло с пружина без странични табли. Кушетка в лекарски кабинет. |
| кушия - мн. кушии, ж. Остар. Надбягване с коне на празник (обикн. на Тодоровден). • На кушия. Много набързо, с голямо притеснение. Всичко ... |
| куюмджия - мн. куюмджии, м. Остар. Златар. |
| къде - въпр. нареч. 1. На кое място. Къде е Иван, в института ли? 2. Към кое място. Къде отиде Иван, в университета ли? 3. Като съюз. За ... |
| къде-годе - неопр. нареч. — вж. -годе. |
| къделя - мн. къдели, ж. Остар. Определено количество вълна, памук, което се завива и се прикрепва на хурка, за да се преде от него прежда. ... |
| където - нареч. и съюз. 1. За въвеждане на подчинено обстоятелствено изречение за място. Горе, където е станцията, до юни се задържа сняг. ... |
| къдра - мн. къдри, ж. Къдрица. Тъмни къдри падат по гърба и. |
| къдрав - къдрава, къдраво, мн. къдрави, прил. 1. За коса или козина — който е навит, вълнообразен. Къдрава коса. Агънцето имаше къдрава мек... |
| къдрица - мн. къдрици, ж. Вълнообразен, виещ се кичур коса. Руси къдрици. Дълги къдрици. |
| къдрокос - къдрокоса, къдрокосо, мн. къдрокоси. прил. Който е с къдрава коса. |
| къдря - къдриш, мин. св. къдрих, мин. прич. къдрил , несв.; какво. Правя коса да стане къдрава. — къдря се. Ставам къдрав; мога да стана к... |
| къклица - само ед. Плевел по житата, който пуска малки черни семки. |