| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето | 
|---|
| архегон - (по rp.arche 'начало, принцип' + gone 'произход, раждане')Бот. Женски размножителен орган в мъхове, папрати, х... | 
| архейски - (по гр. archaios 'древен') В съчет.архейска ера (геол.) - най-старата ера от развитието на Земята - преди повече от 4 ми... | 
| архео- - (по гр. archaios 'древен, стар')Първа съставна част на сложни думи със значение 'древен, стар, първоначален', ... | 
| археография - (по архео- + гр. grapho 'пиша')Спомагателна историческа дисциплина, която се занимава със събиране, описване и издаване ... | 
| археозойски - (по архео- + гр .zoon 'живот')Геол. Който се отнася към най-старите геологически образувания с признаци на живот или към... | 
| археолог - мн. археолози.Специалист по археология. | 
| археология - само ед. Наука, която изучава историческото минало на човечеството по запазени паметници на материалната култура. | 
| археоптерикс - (по архео- + гр. pteгух 'крило')Палеонт. Изкопаемо животно от юрския период, преходно между влечугите и птиците. | 
| археорнис - (по архео- + гр. ornis 'птица')Палеонт. Изкопаемо животно, подобно тархеоптерикса, но по-близо до птиците. | 
| архетип - (по гр. arche 'начало' + typos 'образ')Книж. Псих. Първообраз.// Прил. архетипен. | 
| архи- - (по гр. arche 'начало; власт')Първа съставна част на сложни думи със значение 'първо-' (за старшинство); '... | 
| архив - мн. архиви, (два) архива.1. Учреждение или отдел в учреждение,където се приемат, обработват и съхраняват стари документи и се орга... | 
| архива - мн. архиви.Архив. | 
| архивар - архиварят, архиваря, мн. архивари.Служител, който завежда архива в едно учреждение.// прил. архиварски. | 
| архивист - мн. архивисти.Специалист по архивознание. | 
| архивистика - само ед. Архивознание. | 
| архивознание - само ед. Наука за архивите и работа с архивни документи. | 
| архидук - (по архи- + дук)Титла на благородник, по-висока от дук; ерцхерцог.ж. архидукеса. | 
| архиепископ - мн. архиепископи.Духовно лице, което управлява църковна област от няколко епископства. | 
| архиепископия - мн. архиепископии.Църковна област, управлявана от архиепископ. | 
| архиерарх - (гр. archierarches)Църк. Архиепископ, архиерей. | 
| архиерей - архиереят, архиерея, мн. архиереи.Общата титла на висшите санове в православната църква (епископ, митрополит).// прил. архиерейски... | 
| архимандрит - мн. архимандрити.1. Управител на мъжки манастир; игумен.2. Сан на монах, който се готви за епископ. | 
| архипелаг - мн. архипелази, (два) архипелага.Група, купчина от острови, които са един до друг. | 
| архистратег - (гр. archistrategos)Воен. Главнокомандващ. | 
| архитект - мн. архитекти.Специалист по архитектура. | 
| архитектоника - Хармонично съчетание на части в една цялост (в архитектурата, музиката, литературата, изкуството). | 
| архитектура - 1.Наука и изкуство за проектиране, изграждане и художествено оформяне на строителни обекти.2. Строителен стил.// прил. архитектуре... | 
| архитип - вж. архетип. | 
| архитрав - (ит. architrave по архи-+ ит. trave 'греда') Арх.1. Главна носеща греда, лежаща върху колони, конзоли, стълбове или стен... | 
| архонт - мн. архонти.1. В стара Гърция - висше длъжностно лице.2. Във Византия и средновековна България - военачалник. | 
| аршин - (тур. arsin от перс. ars 'лакът')Мярка за дължина, равна на 68,58 см (турски аршин) или 71,2 см (руски аршин). | 
| ас - асът, аса, мн. асове.Карта за игра с един знак в средата; асо, туз. | 
| асамблея - мн. асамблеи.Представително събрание, свиквано от международна организация; събор, конгрес. | 
| асана - (санскр. asana)Положение на тялото при йогийски упражнения. | 
| асансьор - мн. асансьори, (два) асансьора.Подемно съоръжение за автоматично изкачване и сваляне на хора и товари.// прил. асансьорен. | 
| асеизмичен - (по а- + гр. seismos 'земетресение')Геогр. Който не се намира в сеизмична област. | 
| асексуален - (по а- + лат. sexualis 'полов')1. Безполов.2. Който няма полово влечение.// Същ. асексуалност. | 
| асемичен - (по а- + гр. sema 'признак')Книж. Който няма признаци; неясен, непознаваем.// Същ. асемичност. | 
| асенизация - (клат. assenisatio)Спец. Създаване на здравословни условия. |