| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| назидателен - назидателна, назидателно, мн. назидателни, прил. Който служи за назидание; поучителен. // същ. назидателност, назидателността, ж. |
| назнача - назначиш, мин. св. назначих, мин. прич. назначил, св. — вж. назначавам. |
| назначавам - назначаваш, несв. и назнача, св. 1. Кого. Определям официално работата, която ще извършва някой. Назначиха брат ми за управител. 2... |
| назначение - мн. назначения, ср. 1. Заповед за назначаване на някаква служба. 2. Предназначение, сфера на употреба: Високо назначение на литера... |
| назобам се - назобаш се, св. — вж. назобвам се. |
| назобвам се - назобваш се, несв. и назобам се, св. Зобам до пълно насищане. |
| назобя - назобиш, мин. св. назобих, мин. прич. назобил, св. — вж. назобявам. |
| назобявам - назобяваш, несв. и назобя, св.; какво. Нахранвам добитък със зоб. Назобих коня. |
| назова - назовеш, мин. св. назовах, мин. прич. назовал, св. — вж. назовавам. |
| назовавам - назоваваш, несв. и назова, св.; кого/ какво. 1. Давам име, название; наричам. 2. Произнасям името на някого или нещо. Назовах побе... |
| назорвам - назорваш, несв. и назоря, св.; кого. Разг. Давам зор на някого; принуждавам, насилвам. Назориха го да замине. |
| назоря - назориш, мин. св. назорих, мин. прич. назорил, св. — вж. назорвам. |
| назорям - назоряш, несв. Назорвам. |
| назрея - назрееш, мин. св. назрях, мин. прич. назрял, св. — вж. назрявам. |
| назрявам - назряваш, несв. и назрея, св. 1. Започвам да ставам зрял, узрявам. Крушите назряха. 2. Прен. Ставам неизбежен, приближавам се. Ска... |
| назубря - назубриш, мин. св. назубрих, мин. прич. назубрил, св. — вж. назубрям. |
| назубрям - назубряш, несв. и назубря, се.; какво. Научавам наизуст, механично, без разбиране. Назубрих целия учебник. |
| назъбвам - назъбваш, несв. и назъбя, св.; какво. Правя зъбци върху нещо, правя неравен. Назъбих ножицата. |
| назъбен - назъбена, назъбено, мн. назъбени, прил. Който е със зъбци. |
| назъбя - назъбиш, мин. св. назъбих, мин. прич. назъбил, св. — вж. назъбвам. |
| назяпам се - назяпаш се, св. — вж. назяпвам се. |
| назяпвам се - назяпваш се, несв. и назяпам се, св. Разг. Зяпам до пълно насищане. |
| наивен - наивна, наивно, мн. наивни, прил. 1. Простодушен, неопитен, лековерен. Наивна жена. 2. Който изразява простодушие, неопитност. Наи... |
| наивник - мн. наивници, м. Наивен човек. |
| наивница - мн. наивници, ж. Наивна жена. |
| наигравам се - наиграваш се, несв. и наиграя се, св. Играя до пълно насищане. Децата се наиграха в парка. |
| наиграя се - наиграеш се, мин. св. наиграх се, мин. прич. наиграл се, св. — вж. наигравам се. |
| наизвадя - наизвадиш, мин. св. наизвадих, мин. прич. наизвадил, св. — вж. наизваждам. |
| наизваждам - наизваждаш, несв. и наизвадя, св.; какво. Изваждам много предмети, всичко. |
| наизведа - наизведеш, мин. св. наизведох, мин. прич. наизвел, св. — вж. наизвеждам. |
| наизвеждам - наизвеждаш, несв. и наизведа, св.; кого/какво. Извеждам много, всички. |
| наизлизам - наизлизаш, несв. и наизляза, св. Само мн. Излизаме много, едновременно. Децата наизлязоха по поляните. |
| наизляза - наизлезеш, мин. св. наизлязох, мин. прич. наизлязъл, св. — вж. наизлизам. |
| наизнасям - наизнасяш, несв. и наизнеса, св.; какво. Изнасям много предмети. |
| наизнеса - наизнесеш, мин. св. наизнесох, мин. прич. наизнесъл, св. — вж. наизнасям. |
| наизуст - нареч. 1. По памет, без да гледам в текста. Знам стихотворението наизуст. 2. Прен. Разг. Без да се съобразявам с фактите. |
| наизустя - наизустиш, мин. св. наизустих, мин. прич. наизустил, св. — вж. наизустявам. |
| наизустявам - наизустяваш, несв. и наизустя, св.; какво. Научавам наизуст. Наизустих поемата. |
| наименование - мн. наименования, ср. Название, име. |
| наименувам - наименуваш, несв.; какво/ кого. 1. Давам име, назовавам, наричам. 2. Изричам името, назовавам. |