| Буква У |
|---|
| у - междум. 1. За изразяване на учудване. У, защо си станала толкова рано? Уу, колко много пари! 2. За изразяване на недоволство. Уу,... |
| у- - представка. В състава на глаголи със следните значения: 1. Насоченост на действието към вътрешността на обекта до получаване на ре... |
| убеден - убедена, убедено, мн. убедени, прил. 1. Който е твърдо уверен, сигурен в нещо. Убеден е, че трябва да следва право. 2. Който е твъ... |
| убедителен - убедителна, убедително, мн. убедителни, прил. Който е в състояние да убеждава, да доказва. Убедителен отговор. Убедителен глас. Уб... |
| убедя - убедиш, мин. св. убедих, мин. прич. убедил, св. — вж. убеждавам. |
| убеждавам - убеждаваш, несв. и убедя, св.; кого, в какво. Карам да повярва в нешо, да се съгласи с мене; увещавам, скланям. Убедих я в правилн... |
| убеждение - мн. убеждения, ср. 1. Впечатление, мнение; съзнание, увереност. Останах с убеждение, че работата не ти харесва. Моето убеждение е,... |
| убежище - мн. убежища, ср. 1. Място, което може да скрие и да предпази от беда; подслон, покрив, скривалище. Търся убежище при родителите си... |
| убивам - убиваш, несв. и убия, св.; кого/какво. 1. Отнемам живота, умъртвявам. Убивам заек. Убиха го на фронта. Убивам с пистолет. 2. Прен.... |
| убиец - мн. убийци, м. 1. Човек, който е убил друг човек. 2. Човек, който с поведението си е причинил смърт на друг човек. |
| убийствен - убийствена, убийствено, мн. убийствени, прил. 1. Който води до смърт. Убийствени схватка. 2. Който унищожава, съсипва физически ил... |
| убийство - мн. убийства, ср. Отнемане живота на човек. Обвинен в убийство. Направил е две убийства. |
| убит - убита, убито, мн. убити, прил. 1. На който е отнет насилствено животът. В тоя бой има много убити българи. Убит от засада. 2. Прен... |
| убия - убиеш, мин. св. убих, мин. прич. убил, св. — вж. убивам. |
| убог - убога, убого, мн. убоги, прил. 1. Много беден, мизерен, жалък. Убог човек. Убога къща. 2. Прен. Беден на съдържание, фантазия; нищ... |
| убода - убодеш, мин. св. убодох, мин. прич. убол, св. — вж. убождам. |
| убождам - убождаш, несв. и убода, св. 1. Какво кого. Бода един път или няколко пъти по един път; бодвам. Убодох си пръста с игла. 2. Прен. К... |
| уборка - мн. уборки, ж. Почистване, обикн. на обществен двор, събиране на дребни отпадъци. Учениците правят уборка на училищния двор. |
| убягам - убягаш, св. Убягна. |
| убягвам - убягваш, несв. и убягна, св. 1. От какво. Спасявам се (с бягане или с хитрост, с умение). Убягнах от наказанието. Убягнаха от курш... |
| убягна - убегнеш, мин. св. убягнах, мин. прич. убягнал, св. — вж. убягвам. |
| уважа - уважиш, мин. св. уважих, мин. прич. уважил, св. — вж. уважавам. |
| уважавам - уважаваш, несв. и уважа, св. 1. Кого/ какво. Изпитвам чувство на уважение; почитам, ценя. Уважавам родителите си. Уважавам дълбоко... |
| уважаем - уважаема, уважаемо, мн. уважаеми, прил. Който е уважаван, почитаем, авторитетен (обикн. в обръщение). Обръщам се към уважаемата пу... |
| уважение - само ед. 1. Чувство на почит, ценене на личността; преклонение; признаване на достойнствата. Изпитвам дълбоко уважение към него. Х... |
| уважителен - уважителна, уважително, мн. уважителни, прил. 1. Който може да бъде признат; законен, извинителен. Отсъства по уважителни причини.... |
| увардвам - увардваш, несв. и увардя, св.; кого/ какво. Успявам да запазя, предпазя; опазвам, предпазвам. Увардих я от лоши приятели. Увардвам... |
| увардя - увардиш, мин. св. увардих, мин. прич. увардил, св. — вж. увардвам. |
| уведомителен - уведомителна, уведомително, мн. уведомителни, прил. Който е предназначен да осведоми, да предупреди (обикн. за документ). Уведомит... |
| уведомление - мн. уведомления, ср. Известие, съобщение, предизвестие. Получавам уведомление. Изпращам уведомление. |
| уведомя - уведомиш, мин. св. уведомих, мин. прич. уведомил, св. — вж. уведомявам. |
| уведомявам - уведомяваш, несв. и уведомя, св.; кого, за какво. Известявам, съобщавам, осведомявам, сигнализирам, осветлявам. Уведомявам учрежде... |
| увековеча - увековечиш, мин. св. увековечих, мин. прич. увековечил, св. — вж. увековечавам. |
| увековечавам - увековечаваш, несв. и увековеча, св.; какво/кого. Правя вечен; обезсмъртявам, прославям. Това откритие е увековечило името му. Кар... |
| увелича - увеличиш, мин. св. увеличих, мин. прич. увеличил, св. — вж. увеличавам. |
| увеличавам - увеличаваш, несв. и увелича, св.; какво/кого. Правя да стане по-голям по обем, по брой, по размери. Увеличавам числеността на арми... |
| увеличение - мн. увеличения, ср. 1. Увеличаване. Няколко увеличения на цените. 2. Обем, размер и др., с които нещо нараства. Увеличението на за... |
| увеличителен - увеличителна, увеличително, мн. увеличителни, прил. Който увеличава. Увеличително стъкло. |
| увенчавам - увенчаваш, несв. и увенчая, св. 1. Остар. Кого. Слагам венец на главата по случай победа, в знак на признателност. Увенчават войни... |
| увенчая - увенчаеш, мин. св. увенчах, мин. прич. увенчал, св. — вж. увенчавам. |