буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
катурвам - катурваш, несв. и катурна, св. 1. Какво. Преобръщам, събарям от високо или нещо високо. Катурнах чашата с вино и я излях. 2. Прен.... |
катурна - катурнеш, мин. св. катурнах, мин. прич. катурнал, св. — вж. катурвам. |
катурям - катуряш, несв. Катурвам. |
катър - мн. катъри, (два) катъра, м. Домашно животно, кръстоска между магарица и жребец, което се използва за пренасяне на товари. // прил... |
каубой - каубоят, каубоя, мн. каубои, м. 1. Пастир на крави в Северна Америка, който пасе стада, като язди на кон и е облечен в джинсови др... |
каубойски - каубойска, каубойско, мн. каубойски. прил. 1. Който е типичен за каубой. Каубойски дрехи. 2. Който се отнася до каубой. Каубойски ... |
кауза - мн. каузи, ж. Общо дело, интерес, идея. Защитавам кауза. Работя за кауза. • Доктор хонорис кауза. Спец. Почетен доктор на универси... |
каузалност - каузалността, само ед., ж. Причинност. |
каучук - само ед. Жилаво вещество, което се получава от млечния сок на специално дърво и служи като суровина за производство на гума. Подме... |
кафе - мн. кафета, ср. 1. Само ед. Зърната на тропическо растение (кафеено дърво), които съдържат кофеин и служат за приготвяне на напитк... |
кафеварка - мн. кафеварки, ж. Уред за приготвяне на кафе (във 2 знач.). Електрическа кафеварка. Кафеварка под налягане. |
кафеджийка - мн. кафеджийки, ж. Жена кафеджия. |
кафеджия - мн. кафеджии, м. 1. Остар. Съдържател на кафене. 2. Мъж. който може да приготвя кафе. 3. Любител на кафе. Мъжът ми е голям кафеджи... |
кафеен - кафеена, кафеено, мн. кафеени, прил. Който се отнася до растението кафе. Кафеено дърво. Кафеени плантации. |
кафез - мн. кафези, (два) кафеза, м. 1. Направена от тел или от дъсчици къщичка за птици; клетка. Папагалът понякога излита от кафеза си. ... |
кафемашина - мн. кафемашини, ж. Електрическа машина за приготвяне на кафе (във 2 знач.), използвана обикн. в обществени заведения. |
кафемелачка - мн. кафемелачки, ж. Уред за смилане на кафени зърна на прах. Ръчна кафемелачка. Електрическа кафемелачка. |
кафен - кафена, кафено, мн. кафени, прил. 1. Който се отнася до кафе. Кафени зърна. 2. Който е предназначен за кафе. Кафен сервиз. 3. Койт... |
кафене - мн. кафенета, ср. Заведение, в което се поднася предимно кафе; кафе. |
кафеник - мн: кафеници, (два) кафеника, м. Съд за варене на кафе. Меден кафеник. // същ. умал. кафениче, мн. кафеничета, ср. |
кафеникав - кафеникава, кафеникаво, мн. кафеникави, прил. Който е с цвят, близък до кафявия. |
кафяв - кафява, кафяво, мн. кафяви, прил. Който е с цвят на печени зърна кафе. Кафяво палто. |
кафяво- - Първа съставна част на сложни думи със значение цвят, който има кафяв оттенък, напр. кафявосив, кафявочервен и др. |
кахел - мн. кахли, (два) кахела, м. Плочка от глина за облицоване на печки, камини. // прил. кахлен, кахлена, кахлено, мн. кахлени. |
кахър - мн. кахъри, (два) кахъра, м. Разг. Голяма грижа, тревога. Имам големи кахъри. Той ми е голям кахър. |
кахърен - кахърна, кахърно, мн. кахърни, прил. Разг. Който има кахъри. |
кахъря се - кахъриш се, мин. св. кахърих се, мин. прич. кахърил се, несв. Разг. Изпитвам грижи, кахъри. Кахъря се за здравето му. |
каца - мн. каци, ж. Голям съд, направен от стегнати с метални обръчи подредени една до друга дъски, с форма на издут цилиндър или на прес... |
кацам - кацаш, несв. 1. Стъпвам някъде след летене. Птицата често каца на този клон. 2. За самолет или ракета — приземявам се. Самолетите ... |
кацар - кацарят, кацаря, мн. кацари, м. Занаятчия, който изработва каци, бъчви, бурета. |
кацвам - кацваш, несв. и кацна, св. 1. Кацам един път или няколко пъти по един. Пчелите кацваха по цветята и излитаха. 2. Прен. Разположен ... |
кацна - кацнеш, мин. св. кацнах, мин. прич. кацнал, св. — вж. кацвам. |
кача - качиш, мин. св. качих, мин. прич. качил, св. — вж. качвам. |
качамак - само ед. Сварена каша от царевично брашно. |
качвам - качваш, несв. и кача. св. 1. Какво/кого. Поставям на по-високо място. Качих бурканите на най-горния рафт. Качих антената на покрив... |
качествен - качествена, качествено, мн. качествени, прил. 1. Който е свързан с качество (в 1 знач:). Качествени промени. Качествен контрол. 2.... |
качество - мн. качества, ср. 1. Свойство, признак, който отделя една същност от друга. Качества на характера. Качеството на водата в язовира.... |
качул - мн. качули, (два) качула, м. 1. Снопче пера на главата на птица. 2. Нещо, което като че ли е на главата на предмет или лице. Върхъ... |
качулат - качулата, качулато, мн. качулати, прил. 1. Който има качул. 2. Който има качулка. |
качулест - качулеста, качулесто, мн. качулести, прил. Качулат. |