буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
вехтея - вехтееш, вехтях, вехтял.Разг. Постепенно ставам вехт (в 1 знач.). Мебелите почват да вехтеят, трябва да ги сменяме. |
вехтория - мн. вехтории.Разг. Пренебр. Стар, износен предмет, дреха. Само събира вехтории, нещо май му има. |
вехтошар - вехтошарят, вехтошаря, мн. вехтошари.1. Търговец ни стари, износенн дрехи, предмети.2. Пренебр. Лошо облечен, беден човек, който с... |
вехтошарка - мн. вехтошарки.Жена вехтошар. |
вече - нареч.1. За посочване на предел, завършеност на действие, състояние, признак спрямо определен момент.2. За посочване на промяна къ... |
вечен - вечна, вечно, мн. вечни. прил.1. Който не престава да съществува, няма край; безкраен.2. Който не прекъсва; безсрочен.3. Който се ... |
вечер - вечерта, мн. вечери, ж.1. Краят на деня след залез слънце до настъпване на нощта.2. Тържество, честване, което се провежда по това... |
вечеринка - мн. вечеринки, ж.Остар. Вечерна танцова забава. |
вечерник - мн. вечерници, (два) вечерника, м.Лек, приятен вятър, който духа лятно време привечер. |
вечерня - мн. вечерни, ж.Църковна служба, която се извършва привечер. |
вечеря - мн. вечери, ж.1. Последното хранене - вечер преди нощта.2. Храната за това последно хранене. Вечерята беше вкусна.3. Прием по вече... |
вечерям - вечеряш.Ям вечеря (във 2 знач.). Още не съм вечерял. |
вечност - вечността, само ед., ж.1. Качество на вечен.2. Прен. Отвъдният свят. |
вещ - вещо, мн. вещи, прил.Опитен, изкусен, компетентен.• Вещо лице. Спец. Лице със специални познания в определена област, поканено в ... |
вещая - вещаеш, мин. св. вещах, мин. прич. вещал, несв.; какво.1. Предсказвам, предричам, пророкувам. Вещаеше зло, и ето — то ни сполетя.2... |
вещеви - вещева, вещево, мн. вещеви, прил.Спец. В армията — който се отнася до вещи. Вещеви склад. |
вещер - мн. вещери, м.В българската митология — магьосник, зъл дух. |
веществен - веществена, веществено, мн. веществени, прил.1. Материален. Веществено доказателство.2. Който се отнася до вещество. Веществени съ... |
вещество - мн. вещества, ср.Това, от което се състоят предметите.• Сиво вещество. Спец. В биологията - мозък. |
вещина - само ед.Опитност, умение, сръчност. Върши с вещина работата си. |
вещица - мн. вещици, ж.1. В българската митология — жена, която прави магии за зло; магьосница.2. Прен. Разг. Пренeбр. Грозна, зла жена. |
вещоман - мн. вещомани, м.Лице, обхванато от вещомания. |
вещомания - само ед.Повишен интерес към притежаване на вещи (в 1 знач.) за сметка на духовните интереси. |
вещоманка - мн. вещоманки, ж.Жена вещоман. |
вея - вееш, мин. св. вях и веях, мин. прич. вял и веял, несв.1. За вятър — духам. Вятърът вее.2. Какво. Правя да се движи, да се развява... |
веялка - мн. веялки, ж.Машина за отделяне на зърното от плявата. |
веячка - мн. веячки, ж.Веялка. |
вживея се - вживееш се, мин. св. вживях се, мин. прич. вживял се, св.— вж. вживявам се. |
вживявам се - вживяваш се, несв. и вживея се, св.; в какво.Вниквам дълбоко, прониквам, преживявам. Много се вживяваш в чуждите проблеми. |
взаимен - взаимна, взаимно, мн. взаимни, прил.Който по еднакъв начин се разменя между две страни. Взаимен интерес. Любовта им е взаимна.// с... |
взаимодействам - взаимодействаш, несв.; с какво/с кого.Намирам се във взаимодействие. |
взаимодействие - само ед.Взаимна връзка между предмети и явления, която регулира техните действия. |
взаимодействувам - взаимодействуваш, несв.Взаимодействам. |
взаимозаменяемост - взаимозаменяемостта, само ед., ж.Способност за взаимно заменяне. |
взаимоучителен - взаимоучителна, взаимоучително, мн. взаимоучителни, прил.Който се отнася до система на обучение, при която по-добрите ученици обуч... |
взвод - взводът, взвода, мн. взводове, (два) взвода, м.Спец. В армията — войскова единица, съставна част на рота.// прил. взводен, взводна... |
взема - вземеш, мин. св. взех, мин. прич. взел, св.— вж. вземам. |
вземам - вземаш, несв. и взема, св.1. Какво. Поемам с ръце. Вземи тая книга и я сложи в библиотеката.2. Какво. Поемам с уста; поглъщам, ям,... |
взимам - взимаш, несв.Вземам. |
взирам се - взираш се, несв. и взра се, св.1. Гледам напрегнато, съсредоточено за да позная, различа, забележа. Той се взря в нея, като че ли ... |