| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| изрезка - мн. изрезки, ж. 1. Парче от някакъв материал, което е останало след изрязване. Ламаринени изрезки. Хартиени изрезки. 2. Изрязана о... |
| изрека - изречеш, мин. св. изрекох, мин. прич. изрекъл, св. — вж. изричам. |
| изречение - мн. изречения, ср. Спец. В граматиката — граматически и интонационно оформена единица, чрез която се изразява и съобщава завършена... |
| изрив - само ед. Обрив по кожата от петна, пъпки. |
| изривам - изриваш, несв. и изрина, св. 1. Какво. Рина всичко отнякъде. Изринах снега от терасата. Изринах пътеката. 2. Прен. Разг. Пренебр. ... |
| изригвам - изригваш, несв. и изригна, св. 1. Какво. За вулкан — изхвърлям гореща лава. 2. За лава — избликвам със сила нагоре. 3. Какво. За о... |
| изригна - изригнеш, мин. св. изригнах, мин. прич. изригнал, св. — вж. изригвам. |
| изрина - изринеш, мин. св. изринах, мин. прич. изринал, св. — вж. изривам. |
| изрисувам - изрисуваш, св.; кого/какво. Разг. Рисувам докрай, изписвам. На стената беше изрисувал различни сцени. — изрисувам се. Очертавам се... |
| изритам - изриташ, св. — вж. изритвам. |
| изритвам - изритваш, несв. и изритам, св.; кого/ какво. 1. Ритам веднъж. Изрита с крак и заспа. 2. Изтласквам с ритане. 3. Прен. Разг. Пренеб... |
| изричам - изричаш, несв. и изрека, св.; какво. Произнасям, изказвам гласно. Всичко това го знаеше, но не беше го изричал. Детето изрече първ... |
| изричен - изрична, изрично, мн. изрични, прил. Който е казан безусловно, специално, категорично. Има изрична заповед. |
| изрия - изриеш, мин. св. изрих, мин. прич. изрил, св. - вж. изривам. |
| изровя - изровиш, мин. св. изрових, мин. прич. изровил, св. — вж. изравям. |
| изрод - мн. изроди, (два) изрода, м. 1. Човек или животно, които са родени с физически недостатък или безобразност. 2. Прен. Човек с извра... |
| изродя - изродиш, мин. св. изродих, мин. прич. изродил, св. — вж. израждам. |
| изродя се - изродиш се, мин. св. изродих се, мин. прич. изродил се, св. — вж. израждам се. |
| изродявам се - изродяваш се, несв. Израждам се. |
| изругавам - изругаваш, несв. и изругая, св. Изказвам ругатня. |
| изругая - изругаеш, мин. св. изругах, мин. прич. изругал, св. — вж. изругавам. |
| изрусея - изрусееш, мин. св. изрусях, мин. прич. изрусял, св. — вж. изрусявам. |
| изруся - изрусиш, мин. св. изрусих, мин. прич. изрусил, св. — вж. изрусявам. |
| изрусявам - изрусяваш, несв. и изрусея, св. Ставам рус, светъл. Късата му коса беше изрусяла от слънцето. |
| изръмжа - изръмжиш, мин. св. изръмжах, мин. прич. изръмжал, св. — вж. изръмжавам. |
| изръмжавам - изръмжаваш, несв. и изръмжа, св. 1. За животно — издавам еднократно ръмжене. 2. За човек — еднократно издавам звук, подобен на ръм... |
| изръсвам - изръсваш, несв. и изръся, св.; какво. 1. Правя да падне всичко, което се ръси. Изръсих всичката захар върху мекиците. 2. Прен. Раз... |
| изръся - изръсиш, мин. св. изръсих, мин. прич. изръсил, св. — вж. изръсвам. |
| изряден - изрядна, изрядно, мн. изрядни, прил. Който е безупречен, точен. Изряден е в служебните си задължения. |
| изрязвам - изрязваш, несв. и изрежа, св. 1. Какво. Отделям чрез рязане, като следвам очертания. Изрязах снимката му от вестника. Изрязвам яка... |
| изсвирвам - изсвирваш, несв. и изсвиря, св. 1. Издавам кратко свирене. Изсвирвам суета. Клаксонът изсвири. Птицата изсвири. Вятърът изсвири. 2... |
| изсвиря - изсвириш, мин. св. изсвирих, мин. прич. изсвирил, св. — вж. изсвирвам. |
| изсека - изсечеш, мин. св. изсякох, мин. прич. изсякъл, св. - вж. изсичам. |
| изсеквам - изсекваш, несв. и изсекна, св.; какво. Прочиствам нос чрез секнене; издухвам. Изсекни носа на детето! — изсеквам се/изсекна се. Пр... |
| изсекна - изсекнеш, мин. св. изсекнах, мин. прич. изсекнал, св. — вж. изсеквам. |
| изселвам - изселваш, несв. и изселя, св.; кого. Принуждавам да напусне завинаги мястото си на живеене. Изселиха жителите заради химическото з... |
| изселник - мн. изселници, м. Човек, който е изселен. В селото бяха дошли изселници от Беломорска Тракия. |
| изселница - мн. изселници, ж. Жена изселник. |
| изселнически - изселническа, изселническо, мн. изселнически, прил. Който се отнася до изселник. Изселнически неволи. |
| изселя - изселиш, мин. св. изселих, мин. прич. изселил, св. — вж. изселвам. |