Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква Ж
жаба - мн. жаби, ж. Дребно, безопашато земноводно животно с дълги задни крака за скачане и/или за плуване, най-често зелено или кафяво. •...
жабешки - жабешка, жабешко, мн. жабешки, прил. 1. Който е присъщ на жаба. Жабешки бутчета. Жабешки хор/концерт. 2. Който е като на жаба. Жаб...
жабка - мн. жабки, ж. 1. Малка жаба. 2. Дървено или метално приспособление, което захваща и служи за прикрепване, свързване на някакви час...
жабо - мн. жаба, ср. Набран нагръдник от тънък плат или дантела към дамска блуза или мъжка риза.
жабок - мн. жабоци, (два) жабока, м. 1. Мъжка жаба. 2. Прен. Пренебр. Надут, високомерен човек, обикн. без реални основания. Какъв жабок, ...
жабурка - мн. жабурки, ж. Мехурче с въздух, което се образува при разбиване на вода или друга течност.
жабуркам - жабуркаш, несв. За течност - при рязко движение и разбиване с особен шум произвеждам жабурки. В подножието на водопада водата жабу...
жабурняк - мн. жабуняци, (два) жабуняка, м. 1. Само ед. Водно растение във вид на дълги зелени влакна, което покрива застояли сладки води. 2....
жабурнясам - жабунясаш, св. — вж. жабунясвам.
жабурнясвам - жабунясваш, несв. и жабунясам, св. За застояла вода — покривам се, изпълвам се с жабуняк или други водорасли.
жабуря се - жабуриш се, мин. св. жабурих се, мин. прич. жабурил се, несв.; с какво. Пълня устата си с течност и я движа с особен шум за промив...
жабясам - жабясаш, св. — вж. жабясвам.
жабясвам - жабясваш, несв. и жабясам, св.; за какво. Разг. Прежаднявам. Жабясах за вода на това слънце.
жаден - жадна, жадно, мн. жадни, прил. 1. Който изпитва нужда да пие, предимно вода. 2. Прен. С предлога за. Който изпитва силно желание, ...
жадно - нареч. 1. С жажда. Пия жадно. 2. Със силно желание, копнеж. Гледам жадно, чета жадно.
жадувам - жадуваш, несв. 1. Стоя дълго време жаден. 2. Прен. За какво/за кого. Силно, страстно желая. Жадувам за спокойствие.
жажда - само ед. 1. Желание, чувство на потребност да се пие вода. 2. Прен. С предлога за. Силно желание за нещо. Жажда за любов/ за знани...
жакардов - жакардова, жакардово, мн. жакардови, прил. 1. За стан — с който се втъкават разноцветни фигури. 2. За тъкан — с втъкани художестве...
жакет - мн. жакети, (два) жакета, м. Къса женска дреха с копчета, носена над блуза или рокля, от плат или плетена. За вечерите имам един б...
жал - неизм. 1. Чувство на скръб, мъка, тъга; милост, жалост. Умря от жал по сина си. 2. Съчувствие, милост; съжаление за някого или за ...
жалба - мн. жалби, ж. 1. Скръб, мъка, жал. 2. Обикн. мн. Изразяване на глас на скръб, жал, мъка; изказване на недоволство, оплакване от ня...
жалвам се - жалваш се, несв. 1. От кого/от какво. Оплаквам се, изказвам недоволство. 2. Подавам жалба. // същ. жалване, ср.
жалейка - мн. жалейки, ж. 1. Некролог. 2. Траурен знак.
жален - жална, жално, мн. жални, прил. 1. Който е изпълнен с жал; изразява жал. Жален глас. Жална песен. 2. Който предизвиква жал. Жална к...
жалея - жалееш, мин. св. жалях, мин. прич. жалял. несв. 1. Кого. В траур съм след смъртта на някого; жаля. 2. За какво. Скъпо ми е, свидно...
жалко - нареч. 1. За съжаление, за жалост. Жалко, че не дойде. 2. С предлог за. За изразяване на съжаление. Жалко за парите.
жално - нареч. С жал, мъка, тъга, скръб. Гледам жално. • Жално ми е. Изпитвам жал. Жално ми е за нея, че е много бедна. • Става ми жално. ...
жаловит - жаловита, жаловито, мн. жаловити. прил. 1. Който изразява жал, скръб. Жаловит вик. 2. Който изпитва или може да изпитва жал, скръб...
жаловито - нареч. С жал, скръб.
жалон - мн. жалони, (два) жалона, м. Кръгъл прът, оцветен с червено и бяло на ивици, който се забива в земята при земемерни работи и при н...
жалост - жалостта, само ед., ж. Скръб, мъка, жал. // прил. жалостен, жалостна, жалостно, мн. жалостни. • За жалост. За съжаление.
жалостив - жалостива, жалостиво, мн. жалостиви. прил. 1. Който може да изпитва жал; състрадателен, милостив. 2. Жален, тъжен. // нареч. жалос...
жалузи - само мн. 1. Решетъчни капаци за прозорци, направени от дървени или метални напречни парчета, за регулиране на светлина и въздух. 2...
жалък - жалка, жалко, мн. жалки, прил. 1. Който предизвиква съжаление, състрадание — нещастен, окаян; мизерен, нищожен, невзрачен. Беше жа...
жаля - жалиш, мин. св. жалих, мин. прич. жалил, несв. 1. Изпитвам жал, скръб. 2. Кого. Изпитвам съжаление, съчувствие. 3. Какво. След отр...
жамборе - мн. жамборета, ср. 1. Остар. Скаутски сбор. 2. Разг. Увеселително събиране, веселие.
жандарм - мн. жандарми, м. 1. Жандармерист. 2. Прен. Който налага волята си с военна сила. Световен жандарм.
жандармерист - мн. жандармеристи, м. Истор. Полицай от жандармерията.
жандармерия - само ед. 1. Военнополицейска организация за опазване на обществения ред. 2. Истор. Военнополицейска служба, създадена в България п...
жанр - жанрът, жанра, мн. жанрове, (два) жанра, м.1. Род произведения на някакво изкуство, отличаващи се със сюжетни и стилови особености...
страници: 1 2 3 4 5 6 7
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: