буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
краварка - мн. краварки, ж. Жена, която се грижи за крави. |
краварник - мн. краварници, (два) краварника, м. Помещение, оборудвано за отглеждане на крави. |
кравеферма - мн. кравеферми, ж. Ферма за крави. Работи в кравефермата. |
кравешки - кравешка, кравешко, мн. кравешки, прил. Разг. Крави. Кравешки тор. |
крави - кравя, краве, мн. крави, прил. 1. Който е добит от крава. Краве сирене. 2. Който се отнася до крава. Крави рога. Кравя кожа. |
крада - крадеш, мин. св. крадох, мин. прич. крал, несв. 1. Какво. Тайно присвоявам нещо чуждо. Крада пари. Крада скъпоценности. Крада карт... |
крадец - мн. крадци, м. Човек, който краде. Крадци обрали една банка. |
крадешката - нареч. Крадешком. |
крадешком - нареч. Тихо и тайно като при кражба. Влязох в стаята крадешком. |
крадла - мн. крадли, ж. Жена, която е склонна да краде на дребно. |
крадлив - крадлива, крадливо, мн. крадливи, прил. 1. Който е склонен към кражби. Крадлива жена. Крадливата сврака. 2. Който е тих, таен, кат... |
крадльо - мн. крадльовци, м. Мъж, който е склонен да краде на дребно. Той е голям крадльо. |
краезнание - само ед. Наука, която се занимава със събиране и обобщаване на исторически, географски, фолклорни, етнографски данни за отделните ... |
краен - крайна, крайно, мн. крайни, прил. 1. Който се намира в края (на множество подредени предмети). Крайната къща на селото. Краен квар... |
краесловен - краесловна, краесловно, мн. краесловни, прил. Спец. В езикознанието — с който завършва думата. Краесловна гласна. |
краеъгълен - краеъгълна, краеъгълно, мн. краеъгълни, прил. • Краеъгълен камък. Основен, най-важен (въпрос, проблем и др.). |
кражба - мн. кражби, ж. 1. Крадене. Извършвам кражба. Има няколко кражби зад гърба си. 2. Нещо, което е откраднато. Тук крият кражбите. Про... |
край - краят, края, мн. краища, (два) края, м. 1. Предел, място, където нещо свършва. Краят на гората. Това е краят на селото. В края на ... |
край- - Първа съставна част на думи със значение покрай, около, напр. крайградски, крайморски, крайпътен, крайречен и др. |
крайбрежие - мн. крайбрежия, ср. Ивицата земя по протежение на морски (или на речен) бряг. Черноморско крайбрежие. |
крайграничен - крайгранична, крайгранично, мн. крайгранични, прил. Който се намира близо до границата. Крайгранично село. |
крайник - мн. крайници, (два) крайника, м. Крак у животните и крак или ръка у човека. • Горен крайник. Ръка. • Долен крайник. Крак. |
крайност - крайността, мн. крайности, ж. 1. Само ед. Крайна степен. Изтощена съм до крайност. 2. Прекомерна проява на нещо, крайна постъпка. ... |
крайщник - мн. крайщници, (два) крайщника, м. Парче от края на хляб. |
крайъгълен - крайъгълна, крайъгълно, мн. крайъгълни, прил. Краеъгълен. |
крак - кракът, крака, мн. крака, (два) крака, м. 1. Всеки един от двата долни крайника у човека или всеки от крайниците у животните. Дълг... |
крал - кралят, краля, мн. крале, м. 1. Титла на мо-нарх, както и лицето, което я носи. 2. Прен. Едър собственик, първи в някой отрасъл на... |
кралица - мн. кралици, ж. 1. Владетелка в монархическа страна. Английската кралица. 2. Съпруга на крал. 3. Прен. Най-изявена в някоя област ... |
кралство - мн. кралства, ср. Държава начело с крал. |
крамола - мн. крамоли, ж. Остар. Голяма, шумна свада; караница. |
кран - кранът, крана, мн. кранове, (два) крана, м. Устройство за пускане и спиране на течност или газ от резервоар/тръбопровод. Завъртам ... |
кранта - мн. кранти, ж. 1. Дръглив, мършав кон. 2. Прен. Пренебр. Висока, мършава и бавна жена. |
красавец - мн. красавци, м. Красив или най-красив мъж, мъжко животно или предмет. Този кон е истински красавец. |
красавица - мн. красавици, ж. Красива или най-красива жена, женско животно или красив предмет. Това е красавицата на вазите, които произвеждам... |
красив - красива, красиво, мн. красиви, прил. 1. Който доставя наслада на погледа, на слуха; приятен, хармоничен. Красива рокля. Красива же... |
краска - мн. краски, ж. 1. Цвят, багра, тон. Гората е обагрена в най-различни краски. Южни краски. 2. Прен. Само мн. Тонове, колорит. Предс... |
краснопис - само ед. Красиво писане. |
красноречив - красноречива, красноречиво, мн. красноречиви, прил. 1. Който притежава красноречие. Красноречив оратор. 2. Прен. Който е ясен, ясн... |
красноречие - само ед. Способност да се говори красиво и ясно; ораторско изкуство. Надарен с красноречие. Владее красноречието на добър адвокат. |
красота - мн. красоти, ж. 1. Само ед. Качество на красив. Красотата на природата. Мъжка красота. Душевна красота. 2. Красиви места, красиви ... |