Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква М
ма - част. Разг. За обръщение или за подсилване на обръщение към жена — за изразяване на близост, фамилиарност. Какво, ма? Мамо ма, къд...
маане - мн. маанета, ср. Турска народна песен с бавна мелодия и извивки.
мавзолей - мавзолеят, мавзолея, мн. мавзолеи, (два) мавзолея, м. Голяма надгробна постройка; гробница.
мавруд - само eд. 1. Вид черно грозде с едри зърна за производство на вино. 2. Вино от такова грозде. // прил. маврудов, маврудова, мавру-д...
маг - магът, мага, мн. маги, м. Лице, което владее тайните на магията; чародей, магьосник, вълшебник.
магазин - мн. магазини, (два) магазина, м. 1. Помещение за продажба на стоки. Магазин за готово облекло. 2. Място в прибори, апарати, уреди ...
магазинаж - само ед. Такса, вземана за съхраняване на багаж или за престой на стоки в магазия, обществен гардероб, склад и пр.
магазинер - мн. магазинери, м. 1. Лице, което продава в магазин; продавач. Работи като магазинер в гастронома. 2. Завеждащ склад или магазия. ...
магазинерка - мн. магазинерки, ж. Жена магазинер.
магазия - мн. магазии, ж. Помещение при митница, гара и др. за съхранение на стоки и пратки.
маган - мн. магани, (два) магана, м. Машина за отделяне на семената от влакната при първоначалната обработка на памук.
маганя - маганиш, мин. св. маганих, мин. прич. маганил, несв. Диал. Чистя памук от семената с маган.
магаре - мн. магарета, ср. 1. Невисоко домашно животно, сродно с коня, което има дълги уши. 2. Прен. Пренебр. Упорит, инат човек. Магаре не...
магаретар - магаретарят, магаретаря, мн. магаретари. м. Разг. Човек, който пасе или кара магарета.
магарешки - магарешка, магарешко, мн. магарешки, прил. Който се отнася до магаре (в 1 или 2 знач.). Магарешка каручка. • Магарешка кашлица. Ра...
магарещина - само ед. Неприлична постъпка, непристойно поведение. Който иска магарещина, той си я купува и без пари.
магарица - мн. магарици, ж. Женско магаре. Кой те пита мъжка ли е магарицата?
магария - мн. магарии, ж. Подла, непочтена, неприлична постъпка; шмекерия. Пак е направил някоя магария.
магданоз - само ед. Градинско растение, което се използва като подправка за различни ястия; меродия. // прил. магданозен, магданозена, магдан...
магданозлия - прил., неизм. Остар. За ястие, сготвено с много магданоз.
магер - мн. магери, м. Манастирски готвач. // прил. магерски, магерска, магерско, мн. магерски.
магерница - мн. магерници, ж. Място в манастир, където се приготвя храната; манастирска кухня, готварница.
магизъм - само ед. Боравене с магии и вълшебства; чародейство.
магистрала - мн. магистрали, ж. 1. Основна, главна линия в някаква съобщителна верига. Водна магистрала. 2. Автомобилен път, предназначен за ви...
магистрат - мн. магистрати, м. 1. В някои страни — градско управление. 2. Висш съдия. 3. Разг. Висш държавен служител.
магистратура - само ед. 1. Общо название на съдийските длъжности и съдебното ведомство. 2. Обществена или държавна длъжност.
магистър - мн. магистри, м. 1. Научна степен, давана в някои страни след завършване на обучението и защита на дипломна работа. 2. Лице, което...
магия - мн. магии, ж. 1. Изкуство за правене на свръхестествени неща — съвкупност от действия и думи, притежаващи чудодейни свойства. Черн...
магма - само ед. Спец. Разтопена огнетечна маса, намираща се под земната кора. // прил. магмен, магмена, магмено, мн. магмени. Магмено изр...
магнат - мн. магнати, м. 1. Едър собственик. 2. Истор. През феодализма - крупен земевладелец, феодал.
магнезий - магнезият, магнезия, само ед., м. Химически елемент — мек сребристобял метал, лек, гори с ярък бял цвят. // прил. магнезиев, магне...
магнезит - само ед. Минерал със стъклен блясък, наричан морска пяна; магнезиев карбонат.
магнетизирам - магнетизираш, несв. и св. Магнитизирам.
магнетизъм - само ед. Спец. 1. Свойство на някои тела да привличат железни предмети и да заемат положение север — юг. 2. Съвкупност от магнитни...
магнетофон - мн. магнетофони, (два) магнетофона, м. Апарат, който записва на лента и възпроизвежда различни звукове — говор, музика и др. Запис...
магнит - мн. магнити, (два) магнита, м. 1. Парче желязна руда или стомана, което притежава магнетизъм (в 1 знач.). 2. Прен. Всяко нещо, кое...
магнитизирам - магнитизираш, несв. и св.; какво. Придавам магнитна сила, подлагам на магнитно въздействие.
магнолия - мн. магнолии, ж. Вечнозелено декоративно дърво или храст с едри ароматни цветове. // прил. магнолиев, магнолиева, магнолиево, мн. ...
магьосам - магьосаш, св. — вж. магьосвам.
магьосвам - магьосваш, несв. и магьосам, св.; кого/какво. 1. Правя магия. 2. Прен. Привличам, очаровам, обайвам. Магьоса ме с думите си.
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: