буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
гъдулка - мн. гъдулки, ж.Народен музикален инструмент с три или четири струни, на който се свири с лък.// същ. умал. гъдулчица, мн. гъдулчиц... |
гъжва - мн. гъжви, ж.Парче плат, увито около фес; чалма. |
гъз - гъзът, гъза, мн. гъзове, (два) гъза, м.Разг. Задник, дупе. |
гъквам - гъкваш, несв. и гъкна, св.Разг. Издавам звук или една-две думи. Само да си гъкнал! Изобщо не гъкна. |
гъкна - гъкнеш, мин. св. гъкнах, мин. прич. гъкнал, св.— вж. гъквам. |
гълтам - гълташ, несв.1. Какво. Поемам от устата в стомаха храна, вода и пр. с движение на глътката. Не гълтай храната, ами я дъвчи първо! ... |
гълча - гьлчиш, мин. св. гълчах, мин. прич. гълчал, несв.1. Кого. Карам се, хокам, мъмря. Пак ще ме гълчат.2. Циал. Приказвам на висок гла... |
гълчава - само ед.Диал. Шум от едновременно говорене на много хора; глъчка. |
гълъб - мн. гълъби, (два) гълъба, м.Средно голяма дива или домашна птица, която живее навсякъде и се храни обикн. с растителна храна.// съ... |
гълъбар - гълъбарят, гълъбаря, мн. гълъбари, м.Човек, който отглежда гълъби. |
гълъбарник - мн. гълъбарници, (два) гълъбарника, м.Малка постройка или помещение за отглеждане на домашни гълъби. |
гълъбица - мн. гълъбици, ж.Женски гълъб. |
гълъбов - гълъбова, гълъбово, мн. гълъбови, прил.1. Който се отнася до гълъб.2. Който е със светлосив цвят. |
гъмжа - гъмжиш, мин. св. гъмжах, мин. прич. гъмжал, несв.; от какво.Изобилствам; съдържам в голямо количество. Коридорите гъмжат от хора. ... |
гъмжило - само ед.Множество от живи същества, които изпълват пространство и шумят, мърдат. На пазара — гъмжило, не можеш да се разминеш. |
гъмза - само ед.1. Винен сорт грозде с черни кръгли и едри зърна с тънка ципа.2. Вино от това грозде. |
гъна - гънеш, мин. св. гънах, мин. прич. гънал, несв.; какво.Превивам, огъвам.— гъна се.Вия се, превивам се, извивам се. |
гънка - мн. гънки, ж.Продълговата вдлъбнатина по мека материя (плат, кожа, хартия и под.), получена при свиване.// същ. умал. гънчица, мн.... |
гърбав - гърбава, гърбаво, мн. гърбави, прил.1. Който има гърбица (в 1 знач.).2. Извит; изпъкнал и крив. Гърбав нос. |
гърбавина - мн. гърбавини, ж.1. Само ед. Качество на гърбав.2. Изпъкналост, издатина. |
гърбат - гърбата, гърбато, мн. гърбати, прил.Гърбав. Гърбата камила. |
гърбина - мн. гърбини, ж.Разг. Голям, здрав гръб (в 1 и 2 знач.). |
гърбица - мн. гърбици, ж.1. Неестествена изпъкналост на гърба вследствие изкривяване на гръбначния стълб.2. Изпъкналост, издатина наравно мя... |
гърбом - нареч.1. С гръб към някого или нещо.2. По гръб, с лице нагоре; възнак. |
гърбя се - гърбиш се, мин. св. гърбих се, мин. прич. гърбил се, несв.1. Свивам гръб; правя се на гърбав.2. Заставам с гръб, закривам с гръб. |
гъргоря - гъргориш, мин. св. гъргорих, мин. прич. гъргорил, несв.Разг. Издавам тих, еднообразен шум, подобен на шума от врене на вода. |
гърдест - гърдеста, гърдесто, мн. гърдести, прил.1. За жена — която има големи, едри гърди (в 4 знач.). Гърдеста девойка.2. Който има широки... |
гърди - гърда, ж.1. Предната част от човешкото или животинското тяло от шията до корема.2. Гръдният кош с белите дробове и сърцето. Болки ... |
гърла - мн. гърли, ж.Жарг. Момиче, девойка. |
гърлест - гърлеста, гърлесто, мн. гърлести, прил.Който има плътен, дебел глас. Гърлеста жена. |
гърлица - мн. гърлици, ж.1. Разг. Само ед. Дифтерия, лошо гърло. Гърлицата да те хване!2. Диал. Гургулица. |
гърло - мн. гърла, ср.1. Най-задната част от устната кухина, където започват хранопроводът и трахеята. Заседна ми кост в гърлото.2. Гуша (... |
гърмеж - мн. гърмежи, (два) гърмежа, м.1. Силен шум при изстрел или експлозия. Гърмежите продължиха цяла нощ.2. Само ед. Силен шум; грохот,... |
гърмя - гърмиш, мин. св. гърмях, мин. прич. гърмял, несв.1. Произвеждам гърмеж (в 1 знач.), стрелям. Гърмят с пушките.2. Прен. Произвеждам... |
гърне - мн. гърнета, ср.1. Издут, дълбок глинен съд с широк отвор.2. Съд за ходене по нужда; цукало. |
гърнец - мн. грънци, (два) гърнеца, м.Диал. Гърне (в 1 знач.). |
гърч - гърчът, гърча, мн. гърчове, (два) гърча, м.Внезапно спонтанно свиване на мускул, придружено със силна болка. |
гърча - гърчиш, мин. св. гърчих, мин. прич. гърчил, несв.; какво.1. Правя да се свие в гърч.2. Разг. Правя да стане на гънки или бръчки.— ... |
гъсеница - мн. гъсеници, ж.Червей на пеперуда с власинки по тялото, който се храни с листа и дървесина. |
гъсеничен - гъсенична, гъсенично, мн. гъсенични, прил.1. Който е на гъсеница.2. Спец. Който се движи посредством метална членеста верига; вери... |