| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето | 
|---|
| наникъде - нареч. В нито една посока. Не пътувам наникъде. | 
| нанкам - нанкаш, несв. За деца — спя, спинкам. | 
| наново - нареч. Още веднъж, пак, отново. Трябва наново да чета книгата. | 
| нанос - мн. наноси, (два) наноса, м. Това, което е довлечено от река, от течаща вода или от вятър. Тинести наноси. | 
| наносвам се - наносваш се, несв. и нанося се, св. Нося до пълно насищане. | 
| наносен - наносна, наносно, мн. наносни, прил. Който е образуван чрез наноси. Наносни пластове. | 
| нанося се - наносиш се, мин. св. наносих се, мин. прич. наносил се, св. — вж. наносвам се. | 
| нанякъде - нареч. В каква да е посока, в неопределена или неизвестна посока. Искам да замина нанякъде. | 
| наобикалям - наобикаляш, несв. и наобиколя, св. 1. Минавам наоколо, обикалям нещо периодично. Наобиколят къщата, за да я почистват. 2. Само мн.... | 
| наобиколя - наобиколиш, мин. св. наобиколих, мин. прич. наобиколил, се. — вж. наобикалям. | 
| наоблека - наоблечеш, мин. св. наоблякох, мин. прич. наоблякъл, св. — вж. наобличам. | 
| наобличам - наобличаш, несв. и наоблека, св. 1. Какво. Обличам много неща. 2. Кого. Обличам много дрехи върху някого. Наоблече детето с всички... | 
| наоколо - нареч. Близо до нещо, недалеко, покрай. Наоколо не живее никой. | 
| наопаки - нареч. 1. С вътрешната страна навън. Облякла си блузата наопаки. 2. Противоположното, обратното, напук. Прави всичко наопаки. | 
| наостря - наостриш, мин. св. наострих, мин. прич. наострил, св. — вж. наострям. | 
| наострям - наостряш, несв. и наостря, св. 1. Какво. Остря, колкото е необходимо, изострям, наточвам. Наострих моливите. 2. Прен. Кого. Насъск... | 
| наочник - мн. наочници, (два) наочника, м. Обикн. мн. Кожени парчета, които са прикрепени отстрани на конската глава, за да ограничат виждан... | 
| нападам - нападаш, св. Само мн. Падаме много заедно. Зрелите плодове нападаха по земята. | 
| нападател - нападателят, нападателя, мн. нападатели, м. 1. Този, който пръв започва нападение. 2. В спорта — нападател, чиято задача е да отбе... | 
| нападателен - нападателна, нападателно, мн. нападателни, прил. Който се основава на нападението, който съдържа нападение. Нападателна игра. // с... | 
| нападателка - мн. нападателки, ж. Жена нападател. | 
| нападение - мн. нападения, ср. 1. Внезапно спускане върху някого или нещо. Стремително нападение върху врага. 2. Част от отбор, група спортист... | 
| нападка - мн. нападки, ж. Обвинение, укоряване на някого. Злостни нападки. | 
| нападна - нападнеш, мин. св. нападнах, мин. прич. нападнал, св. — вж. нападам. | 
| напазарувам - напазаруваш, св. Пазарувам в достатъчно количество, накупувам. Напазарувах за празника. | 
| напакостя - напакостиш, мин. св. напакостих, мин. прич. напакостил, св. — вж. напакостявам. | 
| напакостявам - напакостяваш, несв. и напакостя, св.; на кого. Пакостя много. Напакостиха му. | 
| напалвам - напалваш, несв. и напаля, св.; какво. 1. Запалвам. Напалих камината. 2. Какво. Паля в достатъчно количество, много. | 
| напалм - само ед. Запалително вещество, включващо алуминиеви соли, което развива висока температура, и направените от него бомби. // прил. ... | 
| напаля - напалиш, мин. св. напалих, мин. прич. напалил, св. — вж. напалвам. | 
| напапам се - напапаш се, св. За дете — наям се, нахраня се. | 
| напапкам се - напапкаш се, св. Напапам се. | 
| напарвам - напарваш, несв. и напаря, св. 1. Какво. Стоплям нещо на пара, подгрявам. Напарвам краката си. 2. Разг. Кого. Жаря някого с коприва... | 
| напаря - напариш, мин. св. напарих, мин. прич. напарил, св. — вж. напарвам. | 
| напаст - напастта, мн. напасти, ж. Беда, нещастие, зло. | 
| напатвам се - напатваш се, несв. и напатя се, св. Патя много, доста. | 
| напатя се - напатиш се, мин. св. напатих се, мин. прич. напатил се, св. — вж. напатвам се. | 
| напев - мн. напеви, (два) напева, м. Мелодия, песен. Тъжен напев. | 
| напевен - напевна, напевно, мн. напевни, прил. Звучен, мелодичен. Напевен глас. // същ. напевност, напевността, ж. | 
| напека - напечеш, мин. св. напекох, мин. прич. напекъл, св. — вж. напичам. |