| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| възпитание - само ед.1. Системно въздействие върху някого (обикн. дете) с цел да се формира характерът му. Не подлежи на възпитание.2. Навици з... |
| възпитаник - мн. възпитаници, м.1. Този, когото възпитавам, уча. Ето го моя възпитаник. Той е мой възпитаник.2. Лице, което е получило или полу... |
| възпитател - възпитателят, възпитателя, мн. възпитатели, м.1. Човек, който се занимава с възпитанието на някого. Не ставам за възпитател.2. Лиц... |
| възпитателка - мн. възпитателки, ж.Жена възпитател. |
| възпламеня - възпламениш, мин. св. възпламених, мин. прич. възпламенил, св.— вж. възпламенявам. |
| възпламенявам - възпламеняваш, несв. и възпламеня, св.1. Какво. Правя да пламне, запалвам.2. Прен. Кого/какво. Въодушевявам, възбуждам, ентусиазир... |
| възползвам се - възползваш се, несв. и св.; от какво.1. Извличам полза, облага. Той се възползва от моето отсъствие, за да настрои хората срещу ме... |
| възползувам се - възползуваш се, несв. и св.Възползвам се. |
| възпоменание - мн. възпоменания, ср.Възпоминание.// прил. възпоменателен, възпоменателна, възпоменателно, мн. възпоменателни. |
| възпоминание - мн. възпоминания, ср.Следа, запазена в паметта; спомен.// прил. възпоминателен, възпоминателна, възпоминателно, мн. възпоминателни... |
| възпра - възпреш, мин. св. възпрях, мин. прич. възпрял, св.— вж. възпирам. |
| възправя - възправиш, мин. св. възправих, мин. прич. възправил, св. - вж. възправям. |
| възправям - възправяш, несв. и възправя, св.; какво.1. Поставям да стои прав; изправям.2. Издигам високо нагоре. Планината възправя снага.— въ... |
| възпрепятствам - възпрепятстваш, несв. и св.;кого/какво. Преча, попречвам, спъвам. Това възпрепятства развитието на растенията. Бях възпрепятстван. |
| възпрепятствувам - възпрепятствуваш, несв. и св.Възпрепятствам. |
| възприема - възприемеш, мин. св. възприех, мин. прич. възприел, св.— вж. възприемам. |
| възприемам - възприемаш, несв. и възприема, св.1. Какво/кого. Получавам впечатление, усещане, информация чрез сетивата си. Възприемам околния с... |
| възприемчив - възприемчива, възприемчиво, мн. възприемчиви, прил.Който лесно възприема, усвоява. Много възприемчиво дете.// същ. възприемчивост,... |
| възприятие - мн. възприятия, ср.Сетивно отражение на околния свят в съзнанието във вид на нагледни образи. |
| възпроизведа - възпроизведеш, мин. св. възпроизведох, мин. прич. възпроизвел, св.— вж. възпроизвеждам. |
| възпроизвеждам - възпроизвеждаш, несв. и възпроизведа, св.; какво.1. Повтарям, представям в същия вид. Възпроизвеждам по памет.2. Пресъздавам. |
| възпроизводство - само ед.Спец. Процес на производство като източник на ново производство. |
| възпротивя се - възпротивиш се, мин. св. възпротивих се, мин. прич. възпротивил се, св.— вж. възпротивявам се. |
| възпротивявам се - възпротивяваш се, несв. и възпротивя се, св.Противопоставям се, съпротивявам се. Щяхме да отидем, но той категорично се възпротиви... |
| възпявам - възпяваш, несв. и възпея, св.; какво/ кого.Прославям с песни и/или стихове; възхвалявам. |
| възраждам - възраждаш, несв. и възродя, св.1. Кого. Правя да стане отново деен, жив. Това направо ме възроди.2. Какво. Възстановявам. Възражда... |
| възражение - мн. възражения, ср.Довод, мнение против; несъгласие. Има ли възражения? Направих писмено възражение. |
| възразя - възразиш, мин. св. възразих, мин. прич. възразил, св.— вж. възразявам. |
| възразявам - възразяваш, несв. и възразя, св.Изказвам своето несъгласие, правя възражение. Възразявам срещу такава интерпретация! |
| възраст - възрастта, мн. възрасти, ж.1. Само ед. Брой на годините от раждането до определен момент. Трудно ще познаеш възрастта ѝ.2. Период ... |
| възрастен - възрастна, възрастно, мн. възрастни, прил.1. Който е достигнал зряла или напреднала възраст. Възрастен човек.2. Остар. По-голям на... |
| възродя - възродиш, мин. св. възродих, мин. прич. възродил, св.- вж. възраждам. |
| възрожденец - мн. възрожденци, м.Деец от Българското възраждане.// прил. възрожденски. |
| възроптавам - възроптаваш, несв. и възроптая.Почвам открито да роптая, да недоволствам. |
| възроптая - възроптаеш, мин. св. възроптах, мин. прич. възроптал, св.— вж. възроптавам. |
| възседна - възседнеш, мин. св. възседнах. мин. прич. възседнал, св.— вж. възсядам. |
| възславя - възславиш, мин. св. възславих, мин. прич. възславил, св.— вж. възславям. |
| възславям - възславяш, несв. и възславя. св.Прославям. |
| възстановителен - възстановителна, възстановително, мн. възстановителни, прил.1.Който е предназначен за възстановяване. Възстановителни работи.2. Пр... |
| възстановя - възстановиш, мин. св. възстанових, мин. прич. възстановил, св.— вж. възстановявам. |