| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| здрависвам се - здрависваш се, несв. и здрависам се, св.; с кого. Ръкувам се за поздрав. |
| здраво - нареч. 1. Активно, с всички сили, с висока степен на проява, здравата. Работя здраво. Пие здраво. 2. Правя нещо да бъде стабилно. ... |
| здравомислещ - здравомислеща, здравомислещо, мн. здравомислещи, прил. Който мисли реално, трезво, разумно. |
| здравословен - здравословна, здравословно, мн. здравословни, прил. 1. Който се отнася до здраве. Здравословни причини. 2. Който е полезен за здра... |
| здрасти - Вариант на здравей. Поздрав при среща с много близък. |
| здрач - здрачът, здрача, само ед., м. 1. Полумрак, сумрак, преди да е изгряло слънцето и веднага след залязването му. Фигурата му изчезна ... |
| здрачава се - несв. и здрачи се, св. Пада здрач; настава здрач. Здрачава се още в 5 часа. // същ. здрачаване, ср. |
| здрачевина - само ед. Здрач. |
| здрачи се - мин. св. здрачи се, мин. прич. здрачило се, св. — вж. здрачава се. |
| здрачина - само ед. Здрач. |
| зебло - само ед. Груба конопена тъкан, от която се правят чували. |
| зебра - зебри, ж. 1. Див африкански кон с окраска от тъмни и светли ивици. Стадо зебри. 2. Прен. Пешеходна пътека на оживени места, означе... |
| зев - зевът, зева, мн. зевове, (два) зева, м. 1. Цепнатина, отвор; отвърстие. Между скалите има зев. Зев на оръдие. 2. Спец. Празнина ме... |
| зевзек - мн. зевзеци, м. Човек, който обича да се шегува, да разсмива, да се развлича с другите. |
| зейвам - зейваш, несв. и зейна, св. 1. За дупка, отвор — отварям се широко; откроявам се изведнъж. До него изведнъж зейна уста на чудовище.... |
| зейна - зейнеш, мин. св. зейнах, мин. прич. зейнал, св. - вж. зейвам. |
| зелвам се - зелваш се, несв. и зелна се, св. Откривам се изведнъж, появявам се, откроявам се със зелен цвят. Зелнаха се ниви. |
| зеле - само ед. 1. Зеленчук със сочни и плътни зелени листа, завити един в друг в плътна топка (зелка), които се използват за храна. 2. О... |
| зелев - зелева, зелево, мн. зелеви, прил. Който е свързан със зеле. Зелеви листа. Зелеви сарми. |
| зелен - зелена, зелено, мн. зелени, прил. 1. Който има цвят на свежа трева. Зелен цвят. Зелена блуза. 2. Който е обрасъл с раззеленени дър... |
| зеленея - зеленееш, мин. св. зеленях, мин. прич. зеленял, несв. 1. Ставам зелен; позеленявам. Металните фигурки зеленеят. Гората зеленее. 2.... |
| зеленея се - зеленееш се, мин. св. зеленях се, мин. прич. зеленял се, несв. Откроявам се, възприемам се със зеления си цвят. Гората се зеленееш... |
| зеленика - само ед. Вечнозелен храст от семейство маслинови с кожести листа, с бели или розови цветове и синкавочервени плодове, отглеждан и ... |
| зеленикав - зеленикава, зеленикаво, мн. зеленикави, прил. Който има зелен оттенък; леко зелен. Облече зеленикавата рокля. |
| зеленина - само ед. Зелени растения, дървета и пр. като цяло. Около блока има зеленина. Богата зеленина. |
| зелено- - - Първа съставна част на сложни думи, означаваща който има зелен цвят или цвят, който е примесен със зеления, напр. зеленоок, зеле... |
| зеленчук - мн. зеленчуци, (два) зеленчука, м. Градински растения, отглеждани за храна, както и техните плодове. Доматите, лукът, зелето са зе... |
| зеленчуко- - Първа съставна част на сложни думи, означаваща който се отнася до зеленчуци, напр. зеленчукопроизводство, зеленчукорезачка и др. |
| зеленясам - зеленясаш, св. — вж. зеленясвам. |
| зеленясвам - зеленясваш, несв. и зеленясам, св. Покривам се със зелен мъх, плесен, жабуняк, метално съединение и под. Зеленясали камъни. Зеленя... |
| зелка - мн. зелки, ж. Глава зеле. Купих две зелки. |
| зелна се - зелнеш се, мин. св. зелнах се, мин. прич. зелнал се, св. — вж. зелвам се. |
| зелник - мн. зелници, (два) зелника, м. Баница със зеле. |
| земе- - Първа съставна част на сложни думи, означаваща който се отнася до земя, напр. земеразделяне, земетресение и др. |
| земевладелец - мн. земевладелци, м. Остар. Човек, който притежава големи площи земя. |
| земеделец - мн. земеделци, м. 1. Човек, който се занимава със земеделие. 2. Член на земеделска политическа партия. |
| земеделие - само ед. Обработване на земята с цел отглеждане на селскостопански култури. Развито земеделие. Механизирано земеделие. |
| земеделски - земеделска, земеделско, мн. земеделски, прил. 1. Който се отнася до земеделие. Земеделски труд. Земеделски район. 2. Който се отна... |
| земемер - мн. земемери, м. Специалист, който измерва земни площи и ги изобразява; геодезист. |
| земен - земна, земно, мн. земни, прил. 1. Който се отнася до планетата Земя. Земна орбита. 2. Който се отнася до сушата. Земни пътища. 3. ... |