| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| ентусиазъм - само ед. Силно въодушевление, душевен подем, желание за дейност. Много скоро те напусна ентусиазмът. |
| ентусиаст - мн. ентусиасти, м. Човек, който лесно се ентусиазира, който действа с ентусиазъм. |
| енфие - мн. енфиета, ср. Остар. Вид тютюн на прах за смъркане. |
| енцефалит - само ед. Спец. В медицината - инфекциозно възпаление на главния мозък. |
| енциклопедизъм - само ед. Осведоменост в различни области на знанието. |
| енциклопедист - мн. енциклопедисти, м. Човек, който се отличава с енциклопедизъм. |
| енциклопедичен - енциклопедична, енциклопедично, мн. енциклопедични, прил. 1. Който се отнася до енциклопедия. Енциклопедичен речник. 2. Който се о... |
| енциклопедически - енциклопедическа, енциклепедическо, мн. енциклопедически, прил. Енциклопедичен. |
| енциклопедия - мн. енциклопедии, ж. Научен справочник за всички или за отделни области на знанието във форма на речник. Българска енциклопедия. Е... |
| еньовче - мн. еньовчета, ср. Полско цвете с тънко стъбло и дребни жълти цветчета, което цъфтят по Еньовден. |
| еолит - само ед. Спец. Най-старият период от каменната епоха, когато хората са си служели с примитивни каменни оръдия. |
| епархия - мн. епархии, ж. Спец. Църковна област, която се управлява от епископ или митрополит. // прил. епархийски, епархийска, епархийско, ... |
| епентеза - мн. епентези, ж. Спец. В езикознанието — вмъкване на звук в състава на дума при изговор. |
| епигон - мн. епигони, м. Привърженик на литературно, научно и др. направление, който не проявява творческа оригиналност, а механично повтар... |
| епигонство - само ед. Проява на епигон; подражателство. |
| епиграма - мн. епиграми, ж. Кратко сатирично стихотворение. |
| епиграф - мн. епиграфи, (два) епиграфа, м. 1. Изречение, кратък цитат, изведен от автора в началото на произведението му, който трябва да по... |
| епиграфика - само ед. Наука за разчитане и тълкуване на древните надписи. |
| епидемиолог - мн. епидемиолози, м. Специалист по епидемиология. |
| епидемиология - само ед. Спец. В медицината — дял от медицината, в който се изучават заразните болести. // прил. епидемиологичен, епидемиологична,... |
| епидемия - мн. епидемии, ж. Широко разпространение на заразна болест. Градът е обхванат от грипна епидемия. |
| епидерма - само ед. Епидермис. // прил. епидермален, епидермална, епидермално, мн. епидермални. |
| епидермис - само ед. Спец. Най-горният слой на кожата. |
| епизод - мн. епизоди, (два) епизода, м. 1. Случка, отделен момент от някакъв минал процес. Това са интересни епизоди от пребиваването ни в ... |
| епизодичен - епизодична, епизодично, мн. епизодични, прил. Случаен, непостоянен, незначителен. С епизодичен характер. // нареч. епизодично. |
| епик - мн. епици, м. Писател, автор на епически произведения. |
| епикриза - мн. епикризи, ж. Спец. В медицината — медицинско заключение за историята на едно заболяване. |
| епикуреец - мн. епикурейци, м. Човек, който обича удоволствията в живота и комфорта. // прил. епикурейски, епикурейска, епикурейско, мн. епику... |
| епикурейство - само ед. 1. Спец. Във философията — материалистическо учение на древногръцкия философ Епикур, който в основата на човешкото щастие... |
| епилация - само ед. Премахване на косми от някои части на човешкото тяло с козметична или лечебна цел. |
| епилепсия - само ед. Спец. В медицината — хронично заболяване с внезапни припадъци и загуба на съзнанието. |
| епилептик - мн. епилептици, м. Лице, което страда от епилепсия. // прил. епилептичен, епилептична, епилептично, мн. епилептични. Епилептичен п... |
| епилог - мн. епилози, (два) епилога, м. Спец. В литературата — заключителна част в някои художествени произведения, в която накратко се раз... |
| епископ - мн. епископи, м. Спец. Висше духовно лице в християнската църква. // прил. епископски, епископска, епископско, мн. епископски. Епи... |
| епископия - мн. епископии, ж. Църковна област, управлявана от епископ. |
| епистоларен - епистоларна, епистоларно, мн. епистоларни, прил. Спец. За литературно произведение — който е написан във форма на писма и/или разм... |
| епитафия - мн. епитафии, ж. Надгробен надпис, обикн. в стихотворна форма. |
| епител - само ед. Спец. Покривна тъкан, която съставя горния слой на кожата у човека и животните. // прил. епителен, епителна, епително, мн... |
| епитет - мн. епитети, (два) епитета, м. Спец. В поетиката — художествено определение на предмет за по-голяма изразителност. |
| епитрахил - мн. епитрахили, (два) епитрахила, м. Част от свещеническите одежди във вид на широка и дълга лента, която се надява на врата по вр... |