| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| навременен - навременна, навременно, мн. навременни, прил. Който става, когато е необходимо, в нужния момент; актуален. Навременна помощ. // съ... |
| навремени - нареч. Разг. От време на време, с прекъсване, понякога. |
| навръх - нареч. 1. На самия връх, на най-високото място. Навръх планината се издигаше висока ела. 2. В навечерието или в самия ден. Навръх ... |
| навсякъде - предлог. По всички места, навред. Навсякъде ходих, но по-хубав град не видях. |
| навуща - само мн. Истор. Правоъгълни парчета от дебел плат, с които се увиват краката от стъпалата до коленете. |
| навъдя - навъдиш, мин. св. навъдих, мин. прич. навъдил, св. — вж. навъждам. |
| навъждам - навъждаш, несв. и навъдя, св.; какво. Разг. Въдя в голямо количество. Навъди какви ли не гадини. - навъждам се/навъдя се. 1. Въдя ... |
| навън - нареч. 1. Извън границите на някакво помещение. Навън пееха птици. 2. С посока към външността. Облякъл съм блузата с опакото навън... |
| навънка - нареч. Навън. |
| навървя - навървиш, мин. св. навървих, мин. прич. навървил, св. — вж. навървям. |
| навървям - навървяш, несв. и навървя, св.; какво. Нанизвам нещо на връв или конец. — навървям се/навървя се. Разг. Само мн. Подреждаме се еди... |
| навържа - навържеш, мин. св. навързах, мин. прич. навързал, св. — вж. навързвам. |
| навързвам - навързваш, несв. и навържа, св.; кого/ какво. Връзвам последователно или много, в достатъчна степен. Навързаха пленниците. |
| навъртам - навърташ, несв. и навъртя, св. 1. Навивам, завивам. 2. Разг. Изминавам. Навъртях 100 километра. — навъртам се/навъртя се. Стоя бли... |
| навъртя - навъртиш, мин. св. навъртях, мин. прич. навъртял, св. — вж. навъртам. |
| навърша - навършиш, мин. св. навърших, мин. прич. навършил, св. — вж. навършвам. |
| навършавам - навършаваш, несв. и навършея, св.; какво. Вършея, за да получа определено количество храна. Навършаха няколко кофи жито. |
| навършвам - навършваш, несв. и навърша, св. Изпълвам, приключвам, достигам определена възраст. Утре навършвам 30 години. |
| навършея - навършееш, мин. св. навършах, мин. прич. навършал, св. — вж. навършавам. |
| навъсвам - навъсваш, несв. и навъся, св.; какво. Намръщвам. Навъсвам вежди. — навъсвам се/ навъся се. Заставам с намръщено лице. Много си се ... |
| навъсен - навъсена, навъсено, мн. навъсени, прил. 1. Намръщен, сърдит, начумерен. 2. За време — облачно,студено, мрачно. |
| навъся - навъсиш, мин. св. навъсих, мин. прич. навъсил, св. — вж. навъсвам. |
| навътре - нареч. 1. По посока към вътрешността. Вратата се отваря навътре. 2. Към средата на нещо, на разстояние от мястото, където е границ... |
| навявам - навяваш, несв. и навея, св.; какво. 1. За вятър — като вея, донасям, докарвам нещо. Бурята навя сухи листа пред входа. 2. Прен. Пр... |
| навярно - нареч. По всяка вероятност, може би. Навярно той знае телефонния и номер. |
| навяхвам - навяхваш, несв. и навехна, св.; какво. Изкълчвам става, измествам кост. Навехнах си крака. |
| нагаждам - нагаждаш, несв. и нагодя, св.; какво. Правя угодно, намествам, приспособявам. - нагаждам се/нагодя се. 1. Приспособявам се към про... |
| нагазвам - нагазваш, несв. и нагазя, се. 1. В какво. Като газя, навлизам в нещо. Нагазвам в дълбокото. 2. Разг. За болест, беда — връхлитам, ... |
| нагазя - нагазиш, мин. св. нагазих, мин. прич. нагазил, св. — вж. нагазвам. |
| нагайка - мн. нагайки, ж. Остар. Къс камшик, плетен от ремъци; кожен бич. |
| наган - мн. нагани, (два) нагана, м. Вид револвер с въртящ се барабан. |
| нагар - само ед. Овъгляване, получено в резултат на горене; полепнали сажди. Нагар в цевта на оръжието. |
| нагарчам - нагарчаш, несв. и нагорча, св. Горча слабо, леко. Сиропът нагарча. |
| нагизвам - нагизваш, несв. и нагизна, св. Намокрям се много, пропивам се от влага. |
| нагиздвам - нагиздваш, несв. Нагиздям. |
| нагиздя - нагиздиш, мин. св. нагиздих, мин. прич. нагиздил, св. — вж. нагиздям. |
| нагиздям - нагиздяш, несв. и нагиздя, св.; кого/какво. Правя гиздав, обличам с хубави дрехи или обкичвам, украсявам доста. Нагиздиха невестат... |
| наглава - нареч. • Излизам наглава (с някого). Успявам де се справя с някого, да го победя в спор, да го убедя. Не се излиза наглава с вятър... |
| нагласа - мн. нагласи, ж. 1. Устройство, подредба, предразположение. Човек с музикална на гласа. 2. Остар. Уговорка, сговор. |
| наглася - нагласиш, мин. св. нагласих, мин. прич. нагласил, св. — вж. нагласявам. |