буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
бифуркация - (фр. bifurcation, нем. Bifurkation по лат. bifurcus 'разклонен, чаталест')Книж. Разделяне на две; раздвояване, разклоняв... |
бихейвиоризъм - (англ. bihaviourism по bihaviour 'поведение')Филос. Направление в психологията, отдаващо първостепенно значение на инсти... |
бицепс - (нлат. biceps 'двуглав')Анат. Двуглав мускул на ръката между плешката и лакътя. |
бич - бичът, бича, мн. бичове, (два) бича, м.1. Изплетени ремъци, върви, прикрепени на дървена дръжка, с конто се удря, бие; камшик.2. П... |
бича - бичиш, мин. св. бичих, мин. прич. бичил, несв.; какво.Режа дървени трупи на дъски, греди и под.// същ. бичене, ср. |
бичкия - мн. бичкии, ж.Опънат на рамка ръчен трион за рязане на дъски, дърва и под. |
бичме - мн. бичмета, ср.Четвъртита дървена греда с дължина няколко метра, която се използва цяла или нарязана на дъска в строителството. |
бичувам - бичуваш, несв.; кого.Остро порицавам, осъждам, критикувам. |
бишкота - мн. бишкоти, ж.Вид шуплеста крехка бисквита с продълговата форма. |
бия - биеш, мин. св. бих, мин. прич. бил, несв.1. Кого/какво. Нанасям удари, за да причиня болка. Той ме бие всеки ден.2. Какво. С удари... |
бия се - биеш се, мин, св. бих се, мин. прич. бил се.1. По какво, в какво. Удрям се, блъскам се, мятам се. Птицата сс биеше в стените на кл... |
бияч - мн. биячи, м.1. Човек, който бие други лица, обикн. за наказание.2. Разг. Топче, с което при игра се удрят останалите.3. Разг. Бор... |
благ - блага, благо, мн. благи, прил.1. Кротък, мил. добър. Благ човек. Блага усмивка.2. Приятен, мек, топъл. Благи думи.3. Диал. Сладък.... |
благина - мн. благини, ж.1. Само ед. Блажно ястие; мазнина.2. Само ед. Качество на благ (в 3 знач.); сладост.3. Прен. Добрина. |
благо - мн. блага, ср.1. Само ед. Благополучие, благоденствие, напредък, успех. За благото на всички.2. Само мн. Това, което задоволява чо... |
благо- - Първа съставна част на сложни думи със значение:1. Добър, напр. благовъзпитан. благодетелен, благодеяние, благонадежден, благоразу... |
благоволя - благоволиш, мин, ев. благоволих, мин. прич. благоволил, св. — вж. благоволявам. |
благоволявам - благоволяваш, несв. и благоволи. св.Ирон. Проявявам готовност, разположение, добра воля. Той благоволи да ме приеме. Ще благоволит... |
благовонен - благовонна, благовонно, мн. благовонни, прил.Ароматен, благоуханен. Благовонни масла.// същ. благовонност,мн. благовонността, ж. |
благовоние - мн. благовония, ср.1. Само ед. Аромат, благоухание.2. Само мн. Ароматични масла; парфюм. |
благоговеен - благоговейна, благоговейно, мн. благоговейни, прил.Който е изпълнен с благоговение.// нареч. благоговейно. Благоговейно мълчи. |
благоговение - само ед.Дълбока почит, преклонение. |
благоговея - благоговееш, мин. св. благоговях, мин.прич. благоговял, несв.; пред кого/пред какво.Изпитвам благоговение; отнасям се с благоговен... |
благодарен - благодарна, благодарно, мм. благодарни. прил.1. Който чувства или изразява признателност. Аз съм ти изключите то благодарен за вси... |
благодарение - само ед.Остар. Благодарност, признателност; удоволствие, задоволство. Благодарение на.Предлог.Поради, заради, по причина на. |
благодарствен - благодарствена, благодарствено, мн. благодарствени.Който изразява благодарност. |
благодаря - благодариш, благодарих, благодарил.1. Изказвам благодарност, признателност.2. В речевия етикет - учтива форма за съгласие или отка... |
благодат - благодатта.Изобилие от природни блага, полезни за човека или с благотворно въздействие върху него.// прил. благодатен. |
благоденствам - благоденстваш.Живея в благоденствие. |
благоденствие - само ед.Благополучие, благосъстояние, добруване.// прил. благоденствен. |
благоденствувам - благоденствуваш.Благоденствам. |
благодетел - благодетелят, благодетеля, мн. благодетели.Човек, който върши добрини, прави благодеяния. |
благодетелка - мн. благодетелки.Жена благодетел. |
благодетелствам - благодетелстваш.Постъпвам като благодетел; върша благодеяния. |
благодетелствувам - благодетелствуваш.Благодетелствам. |
благодеяние - мн. благодеяния.Добро дело. |
благополучен - благополучна, благополучно, мн. благополучни.Успешен, сполучлив.// нареч. благополучно. |
благополучие - само ед.Спокоен, щестлив живот в материална сигурност. |
благоприличен - благоприлична, благоприлично, мн.благоприлични.Който съответства на изискванията на приличието.// същ. благоприличие. |
благоприятен - благоприятна, благоприятно, мн. благоприятни.Който съдейства за настъпването, за развитието на нещо добро; удобен, добър.// нареч.... |