| наб - Намерени са 97 думи от търсенето |
|---|
| нас - - вж. ние. |
| на- - представка. I. В състава на глаголи със значение: 1. Действието е извършено докрай, в достатъчна степен: наготвя, насоля, нахраня,... |
| над - предлог. 1. За показване на местонахождение, по-високо от нещо в някакво отношение. Над полето се носеше птича песен. Над къщата м... |
| нал - налът, нала, мн. налове, (два) нала, м. Малко желязно парче с форма на дъга, което се поставя върху подметка или ток на обувка, за... |
| нам - личн. мест. Остар. На нас. |
| нар - нарът, нара, мн. нарове, (два) нара, м. Южно дърво с яркочервени цветове и плодът му, който е изпълнен със сочни червени зърна. |
| наш - наша, наше, мн. наши, крат. ни, притеж. мест. 1. Който принадлежи на нас или се отнася до нас. Нашата къща. Нашето семейство. 2. К... |
| паб - пабът, паба, мн. пабове, (два) паба, м. Своеобразен местен барклуб в Англия; кръчма. |
| раб - рабът, раба, мн. раби, м.Остар. Безволев, слаб по душа човек. Презрян раб. |
| щаб - щабът, щаба, мн. щабове, (два) щаба, м. 1.Управление на отделна войскова част - полк, дивизия и др. Щабът на трета армия. Прен. Сг... |
| набор - мн. набори, (два) набора, м. 1. Мъже, които са родени през една и съща година и отбиват заедно военната си служба. Набор 1970 годи... |
| набег - мн. набези, (два) набега, м. Внезапно нападение, втурване, атака. Татарски набези. |
| набит - набита, набито, мн. набити, прил. 1. Когото са набили. 2. Здрав, як. Набит мъж. 3. Гъст, плътен. Набито платно. 4. Натъпкан, утъпк... |
| набия - набиеш, мин. св. набих, мин. прич. набил, св. — вж. набивам. |
| набода - набодеш, мин. св. набодох, мин. прич. набол, св. — вж. набождам. |
| наболя - наболиш, мин. св. наболях, мин. прич. наболял, св. — вж. наболявам. |
| наброя - наброиш, мин. св. наброих, мин. прич. наброил, св. — вж. наброявам. |
| набавя - набавиш, мин. св. набавих, мин. прич. набавил, св. — вж. набавям. |
| набедя - набедиш, мин. св. набедих, мин. прич. набедил, св. — вж. набедявам. |
| набеля - набелиш, мин. св. набелих, мин. прич. набелил, св. — вж. набелвам. |