| екз - Намерени са 21 думи от търсенето |
|---|
| екс - нареч. На един път, до дъно (при пиене на алкохол в чаши), |
| екзарх - мн. екзарси, м.1. Истор. В православната църква - глава на независима църква или на църковна област.2. Спец. Цивилно лице, избрано... |
| екзема - само ед. Кожна болест, съпроводена със сърбеж и поява на обрив и гнойни мехурчета. |
| екзактен - екзактна, екзактно, мн. екзактни, прил. Точен. // същ. екзактност, екзактността, ж. |
| екзархия - мн. екзархии, ж. Истор. Независима национална православна църква, начело на която стои екзарх. // прил. екзархийски, екзархийска, ... |
| екзотика - само ед. Екзотични предмети, явления. |
| екзодерма - само ед. Спец. В биологията — най-външният пласт от клетки в корените на растенията. |
| екзекутор - мн. екзекутори, м. 1. Лице, което изпълнява смъртна присъда; палач. 2. Прен. Този, който с действие ликвидира нещо, унищожава нещо... |
| екзотичен - екзотична, екзотично, мн. екзотични. прил. 1. Който е необичаен за една територия, местност. Екзотично растение. 2. Който е необич... |
| екзекуция - мн. екзекуции, ж. Изпълнение на смъртна присъда. |
| екземпляр - мн. екземпляри, (два) екземпляра, м. 1. Отделен брой. бройка от печатно произведение. Книгата излиза в тираж хиляда екземпляра. Ня... |
| екзалтация - само ед. Възторжено-възбудено състояние на човека. Изпадам в екзалтация. |
| екзалтирам - екзалтираш, несв. и св.; кого. Предизвиквам екзалтация. Умееше да екзалтира тълпите с речите си. — екзалтирам се. Изпадам в екзалт... |
| екзалтиран - екзалтирана, екзалтирано, мн. екзалтирани, прил. Който се намира в екзалтация или изразява екзалтация. Екзалтирани личности. Екзал... |
| екзаминатор - мн. екзаминатори, м. Лице, което е назначено да постави оценка (обикновено на изпит, конкурс). Екзаминаторът беше много строг. |
| екзекутирам - екзекутираш, несв. и св.; кого. Изпълнявам смъртна присъда; ликвидирам. Екзекутираха ги рано сутринта. |
| екзекутивен - екзекутивна, екзекутивно, мн. екзекутивни, прил. Спец. Изпълнителен. Екзекутивна власт. |
| екзистенция - мн. екзистенции, ж. Съществуване. |
| екзотермичен - екзотермична, екзотермично, мн. екзотермични, прил. Спец. Който излъчва топлина. // същ. екзотермичност, екзотермичността, ж. |
| екзистенциален - екзистенциална, екзистенциално, мн. екзистенциални, прил. 1. Който се отнася до съществуването, до поддържането на живота. 2. Койт... |