| пощ - Намерени са 28 думи от търсенето |
|---|
| мощ - мощта, само ед., ж. Могъщество, сила, здравина. Душевна мощ. |
| нощ - нощта, мн. нощи, ж. Част от денонощието между вечерта и сутринта. Тъмна нощ. • Дълбока нощ. Късно през нощта. • Вартоломеева нощ. ... |
| по- - представка. В състава на глаголи със следните значения. 1. Извършване на действието в малка степен, за кратко време или от време н... |
| пор - порът, пора, мн. порове, (два) пора, м. 1. Дребен хищник с неприятна миризма. 2. Прен. Жарг. Нечистоплътен човек. |
| под - подът, пода, мн. подове, (два) пода, м. Долната хоризонтална част на стая или на друго помещение. // прил. подов, подова, подово, ... |
| пол - полът, пола, мн. полове, (два) пола, м. Съвкупност от белези, които делят живите организми на мъжки и женски. // прил. полов, поло... |
| поп - попът, попа, мн. попове, (два) попа, м. 1. Православен свещеник. 2. Изобщо свещеник. 3. Прен. Разг. Карта за игра с нарисувана на ... |
| пот - потта, само ед., ж. Отделяна през порите на кожата солена безцветна течност. • С пот на челото. С голяма мъка. |
| поя - поиш, мин. св. поих, мин. прич. поил, несв. 1. Какво. Водя животни да пият вода или им давам да пият. 2. Разг. Кого. Черпя с много... |
| пещ - пещта, мн. пещи, ж. 1. Иззидано съоръжение за печене на храна. 2. Съоръжение за обработка на нещо чрез печене или чрез силно нагря... |
| поща - мн. пощи, ж. 1. Учреждение за препращане на писма, вестници, списания, пари и др. от един адрес на друг, както и сградата на това ... |
| пощя - пощиш, мин. св. пощих, мин. прич. пощил, несв. 1. Кого/какво. Чистя паразити от тялото или дрехите на човек. Пощя детето. 2. Прен.... |
| пощада - само ед. Проява на състрадание, жалост, милост към някого, който по различни причини е зависим. Убивам без пощада. |
| пощадя - пощадиш, мин. св. пощадих, мин. прич. пощадил, св. — вж. пощадявам. |
| пощуря - пощуриш, мин. св. пощурих, мин. прич. пощурил, св. — вж. пощурявам. |
| пощенка - мн. пощенки, ж. Жена пощенец. |
| пощелив - пощелива, пощеливо, мн. пощеливи, прил. Разг. На когото, като види някой да яде нещо, му се пощява. // същ. пощеливост, пощеливост... |
| пощенец - мн. пощенци, м. Пощенски служител. |
| пощурея - пощурееш, мин. св. пощурях, мин. прич. пощурял, св. — вж. пощурявам. |
| пощальон - мн. пощальони, м. Човек, който носи пощата; раздавач, пощаджия. |