мн. навици, (два) навика, м. Умение, създадено чрез упражнения и повторение; привичка. Придобих навик да ставам в едно и също време.
Съновник: Навик
че имаш, ако сънуваш, трябва да проявиш повече твърдост в начинанията си. ако се опитваш да се откажеш от вреден навик, значи е наложително окончателно да сложиш край на връзките си с някоя опасна или досадна личност.