навираш, несв. и
навра, св.; какво/кого. 1.
Пъхвам,
мушкам нещо в тясно
място, въвирам. Едвам навря ключа в ключалката. 2. Разг. Бързо обличам или обувам. Наврях си старите тесни джинси. — навирам се/навра се. 1. Пъхам се, мушкам се, въвирам се в тясно място. Катерицата уплашено се навря в хралупата си. 2. Вземам участие в работа, в която не съм желан. • Навирам в миша дупка. 1. Карам се твърде много на някого. 2. Отмъщавам си на някого, като го поставям в безизходно положение. • Навирам в очите. Непрекъснато показвам нещо или някакъв факт, натяквам, напомням за някого или нещо. • Навирам се в устата на вълка. Сам необмислено се излагам на голяма опасност. • Навирам си носа (някъде). Меся се в някаква работа, проявявам ненужен интерес.