измъчена, измъчено, мн. измъчени, прил. 1.
Който е понасял мъки, трудности. Тя е измъчена от неговия
характер. 2. Който изглежда или изразява
мъка, изтощение.
Измъчен вид. Измъчен
поглед. 3. Прен. Който е постигнат с големи трудности, едва-едва. Измъчена победа. Измъчен успех. 4. Прен. За творческо произведение - сътворено с големи усилия; съчинено, слабо. Измъчена дисертация.