измъчваш, несв. и
измъча, св. 1.
Кого.
Създавам продължително мъки, трудности;
тормозя. Измъчваха го да си признае вината.
Измъчвам с тежка работа. Измъчвам морално. 2. Кого. Създавам продължително мъки от жажда, глад, болка и др. 3. Кого. За мисъл, чувство — продължително мъча, тормозя, човъркам. Измъчваше я мисълта, че е направила съдбовни грешки. — измъчвам се/измъча се. 1. Подложен съм на продължителни физически или морални мъки, трудности. 2. Понасям големи мъки, трудности, за да направя нещо. Измъчих се с тази работа от сутрин до вечер и пак не върви.