| тъж - Намерени са 22 думи от търсенето |
|---|
| мъж - мъжът, мъжа, мн. мъже, м. 1. Човек от мъжки пол. По улицата вървяха двама мъже. 2. Човек от мъжки пол в зряла възраст. 3. Деец от ... |
| ръж - ръжта, само ед., ж. Житно растение с по-високи стъбла от пшеницата и с по-дребни зърна, което служи за фураж. // прил. ръжен, ръже... |
| тъй - показ, нареч. Така. • Тъй като. Съюз за въвеждане на подчинено обстоятелствено изречение за причина; защото, понеже. Ще закъснея, ... |
| тъп - тъпа, тъпо, мн. тъпи, прил. 1. Който има заоблен край, не остър. Тъпа игла. 2. Който не може да реже добре. Тъп нож. 3. За усещане... |
| тъч - тъчът, тъча, мн. тъчове, (два) тъча, м. Спец. Във футбола — излизане на топката извън страничната линия на игрището. |
| тъжа - тъжиш, мин. св. тъжах, мин. прич. тъжал, несв. Изпитвам чувство на тъга; скърбя, жалея. Цялото село тъжеше за убитото момиче. |
| тъжба - мн. тъжби, ж. Остар. Писмено оплакване по някакъв повод, изпратено до съдебна инстанция или друго учреждение; жалба. |
| тъжен - тъжна, тъжно, мн. тъжни, прил. 1. Който е обзет от тъга. Тъжно момиче. 2. Който изразява тъга. Тъжен поглед. 3. Който предизвиква ... |
| затъжа - затъжиш, мин. св. затъжих, мин. прич. затъжил, св. — вж. затъжавам. |
| натъжа - натъжиш, мин. св. натъжих, мин. прич. натъжил, св. — вж. натъжавам. |
| разтъжа - разтъжиш, мин. св. разтъжих, мин. прич. разтъжил, св. — вж. разтъжавам. |
| тъжачка - мн. тъжачки, ж. Жена, която оплаква мъртвец по време на траурната церемония; оплаквачка. Тъжачките нареждаха и припяваха жално и п... |
| тъжител - тъжителят, тъжителя, мн. тъжители, м. Лице, което подава тъжба. |
| тъжовен - тъжовна, тъжовно, мн. тъжовни, прил. Тъжен. // нареч. тъжовно. // същ. тъжовност, тъжовността, ж. |
| затъжавам - затъжаваш, несв. и затъжа, св. Започвам да тъжа. — затъжавам се/затъжа се. За кого/ за какво. Тъжа дълбоко, трайно. Затъжи се за м... |
| натъжавам - натъжаваш, несв. и натъжа, св.; кого. Причинявам тъга. Моето съобщение го натъжи. — натъжавам се/натъжа се. Ставам тъжен, опечаляв... |
| тъждество - мн. тъждества, ср. 1. Пълно съвпадане; еднаквост, равенство. 2. Спец. В математиката - равенство, което е в сила за всички числови... |
| тъжителка - мн. тъжителки, ж. Жена тъжител. |
| отъждествя - отъждествиш, мин. св. отъждествих, мин. прич. отъждествил, св. — вж. отъждествявам. |
| разтъжавам - разтъжаваш, несв. и разтъжа, св.; кого. Предизвиквам тъга, подтиквам към тъга; натъжавам. — разтъжавам се/разтъжа се. Започвам все... |