вини - Намерени са 18 думи от търсенето |
вана - мн. вани.1. Голямо корито, обикн. чугунено, порцеланово, за къпане или за потапяне с лечебна цел, в което човек лежи или седи.2. С... |
вена - мн. вени, ж.Спец. В анатомията — кръвоносен съд, по който се движи кръвта от периферията на тялото към сърцето.// прил. венозен, в... |
вина - мн. вини, ж.1. Простъпка, провинение. Имаш голяма вина.2. Отговорност за станала щета. Кой ще поеме вината за загубите?3. Причина ... |
вино - мн. вина, ср.1. Само ед. Алкохолна напитка от ферментирал гроздов сок. Бяло вино. Сухо вино. Сладко вино.2. Вид, марка, порция от ... |
воня - вониш, мин. св. вонях, мин. прич. вонял, несв.Издавам лоша миризма. — вони.Безл. Има, усеща се лоша миризма. |
винт - винтът, винта, мн. винтове, (два) винта.1. Цилиндричен метален елемент със спирален нарез за съединяване на части чрез завъртане; ... |
виня - виниш, виних, винил.Смятам за виновен, приписвам вина. |
виги - (англ. Whig, съкр. от шотл. whiggamore 'шотландски селяни')Ист. Полит. Английска либерална партия, създадена през XVIII ... |
винил - (англ. vinyl по лат. vinum 'вино' + -ил)Хим. Органически радикал СН2=СН, образуващ важни продукти чрез полимеризация, ка... |
шовинизъм - само ед. Краен агресивен национализъм, основан върху расизма. // прил. шовинистичен, шовинистична, шовинистично, мн. шовинистични.... |
обвинител - обвинителят, обвинителя, мн. обвинители, м. 1. Човек, който обвинява. 2. Спец. Лице, което обвинява пред съдебни органи; прокурор. |
сангвиник - мн. сангвиници, м. Човек със сангвиничен темперамент. |
калвинизъм - само ед. Реформационно християнско движение, разновидност на протестантството. |
шовинистка - мн. шовинистки, ж. Жена шовинист. |
обвинителен - обвинителна, обвинително, мн. обвинителни, прил. Който съдържа обвинение. Обвинителен акт. |
сангвиничен - сангвинична, сангвинично, мн. сангвинични, прил. Който се отнася до един от четирите типа темперамент у човека, характеризиращ се ... |
сангвиничка - мн. сангвинички, ж. Жена сангвиник. |
извинителен - извинителна, извинително, мн. извинителни, прил. 1. Който има оправдание, извинение. Отсъства по извинителни причини. 2. Който е п... |