издънваш, несв. и
какво е издъня">издъня, св.; какво. 1.
Премахвам дъното. Издъних кошницата с тежкия
багаж. 2.
Изкъртвам с удар врата или прозорец. — издънвам се/издъня се. 1. Оставам без дъно. Кацата беше стара и се издъни. 2. Прен. Разг. Излагам се, компрометирам се, провалям се в нещо. Издъних се на изпита по математика.