зевът, зева, мн. зевове, (два) зева, м. 1.
Цепнатина,
отвор;
отвърстие.
Между скалите има зев. Зев на
оръдие. 2. Спец. Празнина между нишките на основата, през която минава совалката при тъкане. 3. Спец. Проход в устната кухина при последователно учленяване на два гласни звука в думата или в две съседни думи. 4. Спец. Стеснение на устната кухина, чрез което тя се свързва с гълтача.