зейваш, несв. и зейна, св. 1. За дупка, отвор — отварям се широко; откроявам се изведнъж. До него изведнъж зейна уста на чудовище. Под краката им зейна пропаст. 2. Отварям широко уста; виквам, заговарям високо. 3. Прен. Чакам да бъда хранен от някого. В къщи зейнаха пет гърла.