тар - Намерени са 165 думи от търсенето |
бар - барът, бара, мн. барове, (два) бара, м.1. Малък ресторант, където напитките и закуските се поднасят на специален висок плот, от ед... |
вар - варта, само ед.Бяло шуплесто вещество, добито след изпичане на варовик, което след като се разтвори с вода, се употребява в строит... |
дар - дарът, дара, мн. дарове или дари, (два) дара, м. 1. Нещо, дадено в знак на благодарност или добри чувства; подарък. Богат дар. 2. ... |
жар - жарта, само ед., ж. и жар, жарът, жара, само ед., м. 1. Обикн. ж. Множество горещи въглени без пламък, жарава. Бъркам жарта в печк... |
зар - зарът, зара, мн. зарове, (два) зара, м. Пластмасово или кокалено кубче, по чиито стени са отбелязани точки (от 1 до 6), което се и... |
нар - нарът, нара, мн. нарове, (два) нара, м. Южно дърво с яркочервени цветове и плодът му, който е изпълнен със сочни червени зърна. |
тая - - вж. този. |
таз - тазът, таза, мн. тазове, (два) таза, м. Широките кости в човешкия скелет между кръста и бедрата. // прил. тазов, тазова, тазово, м... |
там - нареч. 1. На място, за което се говори. Там, където ще отидеш, всичко е различно. Отивай в града, там ти е мястото. Влязъл в затво... |
тас - тасът, таса, мн. тасове, (два) таса, м. 1. Метален съд за гребане на вода. Поливам с тас. 2. Разг. Медна паница. // същ. умал. тас... |
тат - татът, тата, мн. татове, м. Остар. Крадец, разбойник. |
фар - фарът, фара, мн. фарове, (два) фара, м. 1. Силно осветително тяло в специална кула на брега на морето за подаване на сигнали към к... |
цар - царят, царя, мн. царе, м. 1. Титла на монарх в България и Русия в миналото. 2. Владетел, който има такава титла. 3. Прен. Най-добъ... |
чар - чарът, чара, мн. чарове, (два) чара, м. Обаяние, прелест, привлекателност, пленителност. Жена с чар. Да усетим чара на музиката. |
тор - торът, тора, мн. торове, м. и тор, торта, ж. 1. Животински изпражнения, които се използват за увеличаване плодородието на почвата.... |
тур - турът, тура, мн. турове, (два) тура, м. Див бик с големи рога, живял до ХVII в. в европейските гори. |
стар - стара, старо, мн. стари, прил. 1. Който е преминал активната си възраст; възрастен. Стара жена. 2. Старчески. Видяха старите му оч... |
житар - житарят, житаря, мн. житари, м. Търговец на зърнени храни. // прил. житарски, житарска. житарско, мн. житарски. |
олтар - мн. олтари, (два) олтара, м. 1. Източна част на православна църква, която е отделена с иконостас от общото помещение и където е ра... |
катар - само ед. Спец. В медицината — възпаление на лигавицата на орган. Катар на горните дихателни пътища. |