замиташ, несв. и замета, св. Разг. 1. Какво. Мета в определена посока. Замети трохите към вратата. 2. Какво. Заличавам следи с метене. 3. Кого. Мета към някого. Не ме замитай, ще ме напрашиш. — замитам се/замета се. Отивам неизвестно къде; запилявам се. Замете се по чужбина.